Разказвачът на приказки
Кристалните пантофки се оказаха фалшиви,
а Пепеляшка - второстепенна актриса.
Защо това ме прави силна, а не ме убива,
но въпреки това ме втриса, втриса, втриса...
Къде съм ги видяла тези кули от рубини?
Той замъкът бил най-обикновен, от пясък.
Дори вълни не бяха нужни - сам се срина.
Сега руша пиедестала с гръм и трясък.
Но счупеното огледало ме боде ужасно
и дишам много бавно, за да не заплача.
Нататък? Как ще бъде? Не е много ясно.
Не вярвам вече в думите ти, Разказвачо!
и със сълзите ще отмине трясъка.
Нататък пак ще бъде интересно
и замък нов ще се намери в пясъка.
случи...Честита Коледа!:)
Аз пък вярвам в твоите думи, разказвачко!!!
Болката понякога създава прекрасни стихове.
Отдавна не бях отваряла тая страницаСега това стихотворение ме грабна,изведнъж почувствах чуждата болка.Ето - затова музите не забравят адреса ти, миличка, защото умееш да чувстваш болката.А в поезията тя дори е красива и по- лесно отболява.