Разговор с Герака
И днес Герак, след толкова години,
живеещи във друг, модерен век,
вълчеят се роднини със роднини,
врагуват все човек срещу човек...
Все същото е - жажда за имоти,
небето на парцели се дели,
кражбата е смисъл на живота,
деца ограбват родните бащи...
Нима това осмисля битието?
Модерен век, а методите същи.
Монетен звън е пулса на сърцето,
зениците са наследени къщи...
Зъбите, разкървени от захапки.
Пръстите, разперени за плячка.
На чувствата, не сваля никой шапка.
Икони, са банкноти в тръсти пачки.
Така било е и така ще бъде...
Герак какво? Ти май, че онемя?...
Дано поне, прекрачим ли в отвъда
да няма глад за Божия земя!
живеещи във друг, модерен век,
вълчеят се роднини със роднини,
врагуват все човек срещу човек...
Все същото е - жажда за имоти,
небето на парцели се дели,
кражбата е смисъл на живота,
деца ограбват родните бащи...
Нима това осмисля битието?
Модерен век, а методите същи.
Монетен звън е пулса на сърцето,
зениците са наследени къщи...
Зъбите, разкървени от захапки.
Пръстите, разперени за плячка.
На чувствата, не сваля никой шапка.
Икони, са банкноти в тръсти пачки.
Така било е и така ще бъде...
Герак какво? Ти май, че онемя?...
Дано поне, прекрачим ли в отвъда
да няма глад за Божия земя!
Като размисъл, бих казала :
И как ли, ще възпитаме децата си?!
Да бъдат те различни от действителността
и след това отново да се борят,
докат и тях направи като себе си света !