Равносметка

Имам белия лист и душата си само.
Всичко друго е просто очакване да се случи -
тъмна локва, разляла се по паважа отляво,
някоя болка или благополучие...

Светлосянка, на поглед, рисуван в картина
(нечий поглед, забил се почти като рана),
тъжен залез в кървяща окраска, пулсиращ
до крещящото: "Тъжни залези няма!!!"...

Птичи сън, приютил се в крилото на птица,
прероден в сух копнеж да го има
и онази сълза, скрита в мойта зеница,
щом света посивял във краката застине.

Нямам даже крила за прекършване вече,
който трябваше, ми ги прекърши.
Беше опит за полет, макар и далечен...
Преживях го и всичко отдавна се свърши.

Дай ми босите стъпки, с които да мина,
през това неочаквано мокро очакване,
да опиша душата в прокъсана рима,
и кураж да я разголя пред непознатите...

Нямам нищо и май съм по - бедна от просяк,
но се чувствам от Крес по - богата -
ще посрещна деня си с усмивка, защото
имам белия лист и душата си...