РЕКАТА 4

Пенлива,
             сребриста
                           и чиста по детски
на куц крак
             под дървено мостче
                                         подскача.
А книжните лодки,
                            ей там зад завоя
са пълни с принцеси,
                                пирати и
                                              феи.
Реката от моето детство
                                         сънувам.
Безпаметно тичам
                           край цъфнали дюли,
сред мирис на ягоди
                                пак те обичам,
далече от утре,
                           далече,
                                          далече...

 

01.05.2009