Пясък
Пясък хвърлят в очите.
Пясък газим с краката.
Песъчеят мечтите
от надеждата-вятър.
Многозърнест животът.
Той на пясък прилича.
Песъчинка съм кротка,
слънчев лъч ме обича...
Имам златна одежда
и блестя сред събратя.
Пясък не се подрежда -
също като съдбата.
Сито не го задържа.
Огън не го изгаря.
Твърд е и здраво стърже
загорелите рани...
Песъчинките нека
от микронност не страдат...
Върху пясък човекът
безболезнено пада...
Нека пясък да има
в туй безпясъчно време.
Пясъкът е картина...
Пясъкът е дилема...
Пясък газим с краката.
Песъчеят мечтите
от надеждата-вятър.
Многозърнест животът.
Той на пясък прилича.
Песъчинка съм кротка,
слънчев лъч ме обича...
Имам златна одежда
и блестя сред събратя.
Пясък не се подрежда -
също като съдбата.
Сито не го задържа.
Огън не го изгаря.
Твърд е и здраво стърже
загорелите рани...
Песъчинките нека
от микронност не страдат...
Върху пясък човекът
безболезнено пада...
Нека пясък да има
в туй безпясъчно време.
Пясъкът е картина...
Пясъкът е дилема...
какво напрови от скалите историята.
че всяка гордост пада в краката на хората.
Пясъкът е символ!
Пясъкът е отминал живот!
Пясъкът е история на доста дълъг период!
събираме го в години,
но да се върне обратно- нестава .
то да дойде по-бързо от вятъра !
Бързо идва, когато не искаме.
Не чака ! Не бърза ! Не спира !
Със секунда, отмерва своята крачка,
като пясък между пръстите се събира .