Път

Оценка 6 от мен!
Много добро включване! :)
Поздрави, Мая!

Много тъжно, случвало ми се е да чакам на гарата ... и да се надявам..

И ми е някакво тъжно такова, четейки стиха ти. Тъжно, носталгично, а може би метафорично. Но не и иронично. Винаги съм се дивял пред красиви картини и съм искал да усетя частица от авторът им...как са се чувствали, когато са рисували...Никога не съм разбрал, но стиховете са нещо друго, не са картини, но казват много

Веско благодаря ти- много обичам шестици,
Тери както ми каза Вимп вчера всичките ми стихотворения са едни такива тъжни за разлика от коментарите, хих и след една такава прекрасна разходка в това хубаво време - Жега!съм много весела а и се запознах с невероятни хора- от доста време не се бях забавлявала така .
Подпис:
бръм, бръм пчеличка съм! (ха-ха)

О, пчелички, надявам се че ти е харесала обиколката на Витоша и те е заредила с енергия, като и мен. А с Вимп си поговорихме много и сега съм под ефекта на това, което си говорихме.
И то е свързано с вярата, нещо, което написах като стих вчера. Всъщност, знаеш :)
Надявам се очето да е добре! А също и зарядът да бъде с теб по-дълго :)

И на мен още ми държи влага срещата ... абе, страшни сте, радвам се, че се събрахме!  Поговорихме си хубаво! Натанцувахме се, че и снимки имаше и поздрав за БГЛог в дискотеката ... Нямам думи! Следващия път повече хора да дойдат! Сега за стихотворението ... много добре, началото е по-силно, но и края е добър ... ето така го виждам:
"...Съвсем незабелязана приседнах
на чужда гара, в чуждий град...
Прегърната от вятъра вървях..."

за симетрично начало и край, но и така си е добре... за това, че носи тъга мисля, че няма нужда да споменавам. Гарите вече са се превърнали в символ на очакването, носят асоциации за тъга, за раздяла, за любовна сцена на посрещания и изпращания. Казах онзи ден на фейчката, че съм свикнал вече, защото животът ми е само низ от раздели, и наистина ги имам повече отколкото ми се иска. Дали се разделяш с любовта, с близък човек, с идея, с мечта .... винаги боли. Видях една снимка ... коловоз, куфар, на куфара седнала жена и гледа в едната посока ...  нарича се "Очакване", но не беше оптимистична ... твоето стихотворение ме подсети за нея. Хвани се и напиши нещо с което ще ни скриеш шайбите ... и уж щяхме да се прибираме заедно!  Шемети!

О, да, гарите.... Нямам думи. Стоял съм на една бургаска гара 4 часа, тръгвайки си от една раздяла... И обзет от надежда, че ще стане като по филмите и тя ще се появи и ще каже - не си отивай. Носеx (стисках) в ръка ето тази картичка:


От тогава тази картичка ми носи един красив, но и доста тъжен спомен свързан с пътуването, гарите и любовта.