Пунктуационна дилема

А, не така, не може да те няма. :)) Пак така да ти хрумват веселяшки мисли в автобуса. :)))))))))

Май лирическият герой (запетаята) не се е изразил ясно в това стихотворение :). С изключение на втория и четвъртия стих, всичко останало са негови (нейни) размисли, предположения, терзания и т.н. Понякога е по-добре нея, запетаята, да я няма...

И аз, признавам си, не спазвам пунктуацията много-много в стихотворенията. Навсякъде другаде се опитвам да я спазвам. :)

Много свежарски размисли, на една запетая,
но аз не си я даваааам:)

efina, аз може би съм се повлияла от книгата, която чета в момента – “Името ми е Червен” от Орхан Памук. Ако не ти е попадала в полезрението, да обясня, че повествованието е изградено от разказите на отделните персонажи, всеки от които представя събитията от своята гледна точка. Герои в романа са не само човеци, но и предмети, животни, растения, които оживяват, размишляват, разказват своята история: една пара, едно куче, едно дърво... Е, щом Орхан Памук им вдъхва слово и мисъл, защо аз да не направя нещо подобно с една запетая например? ;)

Чела съм книгата и те разбрах прекрасно за какво говориш,
но аз много държа на някои запетайки, особено в стиховете ми,
защото без тях, се променя цялото звучене.

Хахаха, аз СЪМ от тръшкащите се...:)

Много добро попадение, като цяло!

Аууу, "Името ми е Червен" е фантастична книга! Наслаждаваш й се, нали?
А запетаите, ммм, в поезията може и да ги няма, ако въобще няма пунктуация. А иначе на твоята конкретна запетайка да не й се е приходило на море, че така се опитва да абдикира :)

Да, чета я с интерес и установявам колко малко знам за мюсюлманската култура и светоглед. А запетайката в това стихотворение просто е един пунктуационен знак, който не държи да спазва буквата на закона, когато открива нещо по-важно от това. Всъщност не е изключена и възможността просто да си търси оправдание за ваканционното си настроение.