Птицата в двора!

Здравей,ти моя малка птицо!
здравей,ти мъничка кралицо!
щом сутрин рано се събудя,
аз чувам,теб и пак се чудя!
Че с този нежен сладък глас,
ти режеш моя слух като с елмаз!
под тези чудни,меки звуци-
потропват някъде капчуци!
А ти,си толкоз малка,клета,
от сянката дори се плашиш на човека!
Кажи ми мило птиче гласовито,
защо си толкоз,плахо-толкоз,свито!
Кажи защо ми пееш,тъжна песен,
Описваш може би,живота си нелесен!
Природата е теб създала,
но не да вземеш два медала,
а с топличкото си сърце,
да стоплиш нечие сърце!