Поезия 10.11.2008 valiordanov 154 прочитания

Просветление

С мойта обич, ти не се гаври,
че утре с твойта някой ще се гаври.
От гаврата, повярвай ми, боли
като помана в най-очакван празник.

Недей облича чувствата в лъжи!
Макар и късно, истината светва.
Душевното последствие боли,
задавя, като майчината клетва…

Лъжата е за чувствата палач.
Убийци не отглеждай в свойто тяло.
Кръста няма нужда от ковач
разпятието ми да бъде цяло!


Коментари

blackpearl1
blackpearl1 преди 17 years 5 months
Любовта,

            в началото бе тя !

И сега най-силна е на света !

      Дали с любов вървиме днес,

има ли я, когато няма интерес ?!

      Дали се тя мени,

според нуждата, която изкрещи ?

Любов ли е, да помогнем във беда,

да изтрием нечия сълза

и да получим удар след това ?!

  -Да, това е любовта !

Тя дава, без да взима,

претърпява, прошка има !

Надява се, очаква, премълчава,

гняв и гордост в нея няма,

от справедливостта не прави рана !

От нея няма по-голяма !!!