Пролетно зелено

Знаеш ли Случайна......не мога да кажа нещо,а искам.Усещанията,които предизвикват у мен стиховете ти,докосват една струна в душата ми,която не може да говори.Тя само чувства.Но сама знаеш,че понякога думите са слаби и нямат силата на истинската емоция.

Та с две думи-без думи съм.

С малко думи... красиво, чувствено, нежно...и усещане за топлота и уязвимост...:-)

Дана, много се радвам, че ви харесва стихчето.

Аз също харесвам нещата, които пишете. Разбира се, не е нужно да се говори надълго и на широко -

 понякога е достатъчно само :).

Истината, Благодаря! :)

Това стихотворение ме върна към едно вълшебно детство и къщата на баба ми и дядо ми с черешите и зелената ливада, на която обичахме да си играем.

Прекрасно стихотворение, което ми донесе един миг прекрасно усещане!