Провинция

нима ще може

някой да ти замени

порутените сгради

и мансарди

обвеяния, романтичен ореол

на късен залез в есента

все още с аромат на лято,

сребристо-розовия цвят

на топлото небе, безгрижно още

из ехото на уличките в махалата.

Наблизо църквата

от тухли застроена,

приятно руменееща във здрача...

Следа от самолет и после звук

зачезващ, оглушаващ

към далечно, невидяно място.

Красиво е.

Безлюдно някак и спокойно.

Аз спирам да разкажа своя миг,

опирам лист върху напрашена кола,

катурната встрани, накриво спряла,

но и това е божи знак,

макар за вечерта...

че бдят над теб незримо

бледнеещи едва лица

иззад вечерницата свечерени

щом чувстваш щастие в часа

на своята разходка

с ръце в прокъсаните,

шарени джобове...

Потръпвам упоено...звън,

от звън на позлатен език

из монотонната камбана.