Приказка или реалност

Всичко ми е още...някак нереално...

като приказно-красив...вълшебен сън...

До полунощ принцеса бях...със рокля бална...

Пепеляшка съм отново...след дванайсетия звън...

За принца копнея..., с който нежно танцувах...

изгарят ме още...тия лудо-зелени очи...

За него сърцето ми...страстно жадува...

с него са пълни...всички мои мечти...

Мисля си...дали ще ме потърси и намери...

Питам се...дали и той безумно ме обича...

Дали...с обувката кракът ще ми премери...

и отново да прегърне...своето момиче...