avatar

Препънати молитви

Ръцете ми са сухи и студени
като ненужни корабни въжета.
Очите ми, удавено солени
приличат на препънати морета.

Погледът превръща хоризонта
в точка на житейското начало.
Гърдите ми, прецеждат сухи стонове,
дълбоки рани в здравото ми тяло.

Българийо, лицето ти красиво
в забрадка черна бърше си сълзите.
Кавал проплаква жално, милостиво...
Над тебе вече свещи са звездите.

Кръстосаните чужди интереси
са твоите убийци и палачи.
Молитвите се пишат в жълти вестници
и ехо като черен гарван грачи.

Изстивам вече. Вярата изстива,
щом розата на пепел се превърна.
Българийо, в сърцето ми те има.
Отида ли си, ще съм те прегърнал.