Премиера на стихосбирката "Зимна Градина" на Анелия Гешева - Покана
Съюзът на българските писатели и Галерия-книжарница "София прес"
имат удоволствието да ви поканят на поетична премиера!
"Зимна градина", която е новата книга на Анелия Гешева напълно заслужава вниманието и интереса ви.
Събитието е насрочено за 14 ноември /вторник/ от 18 часа в галерията - на ул. "Славянска" 29
Заповядайте!!!
***
Вълк в нозете ми.
Скимти и се прави на куче:
ще ме пази, ще спи пред вратата ми и ще лае.
Иска да го опитомя, на вярност да го науча.
Странно изглежда на прага ми - мил и отчаян.
Единак е. Показва как умее да страда.
Нощем не вие срещу луната.
Смирен е до уродливост. Никога не напада.
Как на такъв да отключа вратата?
Надявам се да успея да отида на премиерата.
Иначе - авторката е много интересна и макар, че днес за пръв път прочетох това-онова нейно, определено много ми хареса!
Ще се радвам някой да добави още нейни стихове в темата тук. :)
Или да разкаже впечатления и да качи някоя снимка от мястото на събитието. :)
Весело изкарване! :)
Ако бях те познала в средата на своето лято,
ако бях те погалила, както се гали малко дете,
ако бях ти признала, че косата ми вечер е златна
и че нощем я режа, а при изгрев отново расте;
ако бях те завързала с нея за всички въпроси -
триста дяволски възли, а отговор - нито един;
ако бях вътре в теб и така, разпиляна и боса,
между две тишини, бях попитала:" Искаш ли син? " ;
ако можех да бъда така, магнетично щастлива,
че да тръгнеш след мен, като огън след суха трева;
ако дишах чрез теб, а пък ти просто тъй си отидеш -
щях ли днес да съм жива, кажи ми, след всичко това?...
Анелия Гешева
***
Жена му е мила. И знае английски.
Добра е, не пуши, не плаче.
Жена му е нежна, а аз пък го искам
по най-първобитния начин.
Тя никога няма да се ядоса,
да вика, да чупи чинии.
(А аз задавам все тъпи въпроси,
най-често след две-три ракии.)
Жена му е твърда, но деликатна,
в душата й всичко е чисто –
не се преструва, не казва обратното
на това, дето го мисли.
Жена му... Жена му има тежка присъда:
да бъде до гроб съвършена,
да мисли за него, до него да бъде.
А той да не може без мене.