Прелюдия за уличния музикант

Навярно си мелодия
в неделен предиобед.
Парфюм, след който се обръщам
в сънищата си.
Завила си зад ъгъла...
Навън вали,
а уличният музикант
едва започва своята прелюдия -
лилаво,
     синьо,
          бяло -
               полутонове...
Тук всяка нота има цвят
и всеки допир – собствено ухание.
Прескачат пръстите,
тактуват с капките.
Сънува уличната котка,
че си има дом,
стопанин,
който да я гали...
Навън дъждът поспря,
а уличният музикант
едва започва.
Отдавна този свят загуби
очертанията си
и всички сенки се разпръснаха
в мъглата...
Отплават думите 
да търсят пристани –
послания в бутилки за самотници.
Ще свърши някога все този ден,
ще си отиде безвъзвратно лятото –
с уханията си
     с мелодиите,
          и листата...