Предложение за стих по картина
Връзка за картината в по-голям размер
Реклама
Още по темата
Да се завърна в Анхиало
Поезия
· 04.10.2024
· DesiStoyanova
Анхиало ме вика, а аз съм далече, там дето градът расте, но не старее, а с копнеж сърцето е готово вече, морската вълна за миг да го залее ... Античен, романтичен, вечен е, този бряг, до който ще да стигна, в дреха от с…
ДИАМАНТЪТ БЛЕСТИ И В КАЛТА
Поезия
· 16.06.2023
· arksi13
Няма значение твоите дрехи колко са лъскави, колко искрят щом във душата ти обич не свети и щом във сърцето ти тлее се мрак. Няма значение твойта усмивка колко е бяла и как тя искри, когато отвътре си счупена мивка и ня…
Чадърът
Поезия
· 01.12.2022
· veselin
Чадърът - сгънат прилеп в ъгъла на стаята. Поливат мъката със прашното мушкато...
Изнервена съм, разгневена, дива,
по-пареща съм от коприва.
Съседи сприхави, колеги сиви,
ме дразнят. Искам да убивам!
Едно обаждане и в кафенето
те чакам, без да съм проклета.
Очите ти са езеро, в което
аз съм дъгата пъстроцветна.
21.07.2008
Буря
Навиха се на прежда бурите.
Издуха бузи вихрите
и стана мрачно.
Морето се задави във контури.
Изплю медузите
и се разля по пясъка.
Едничкото дърво се вкопчи в изгрева,
заскуба сноп лъчи и ги откъсна.
Закри очите си със водорасли,
преди вълните да го блъснат.
В такива сутрини мухите хапят
и птиците кръжат опасно ниско.
Присвива се до хрип Земята
и кашля,
за да се прочисти...
Леле, Веско, каква красива картина, а ние какви сме войнствени, :))
Пробвай вместо изкашля - кашля. Запазва глаголното време на финала.