Почти откровено

От погледа струи невиност,

пламъче някъде дяволито се крие

Ще ме поканиш ли в разкошната градина,

или отново ще си говорим на „Вие”

Навярно, нощем тичаш боса по лунни пътеки,

с утринна роса се къпеш,

към изгрева ръце протягаш и гониш

слънчеви зайчета

Избери изворна пътека,

чуй тропота  на диви коне,

запали огън в старо огнище,

възседни непокорен жребец,

В далечна крепост живея,

от счупени кули, с развенчани богове

Намери вярната пътека,

отчупи си парче от греха

С бърза колесница препускаме,

ех, как бясно лети

Аз може би ще сляза,

ти, естествено ще продължиш

Ще ме поканиш ли?