Понякога

                                  на една приятелка

Понякога съм броеница

с тъжно-шарени зърна

премятана от невидима

                                 ръка.

 Друг  път  като вятър

    влизам  в  нечия душа

   за да и открия,че тъй

дълбоко на ежедневието

                     под прахта

                е все  още жива

най съкровената й мечта.

       Друг път съм птица

      с златно огнени крила,

      полетяла към далечна

                       синя звезда.

Но защо ли нещо назад все

 ме тегли към планетата

          ни обрасла с чувства,

          сякаш с нишката на

                              Ариадна

       е вързана моята душа.