Помниш ли?
Помниш ли онова вино –
май беше стар пелин –
сърцето му беше горчиво,
напомняше на рицин...
Дълго ли пихме от него,
та устните ни загорчаха,
докато дните ледени
над стряхата ни валяха?
Горчиво ли се целувахме
над тишината бездънна?
Отровихме самотата си.
А после – помниш ли?- съмна....
Харесва ми финала - навява ми мисли за прехвърчащи снежинки в ранната зимна утрин, :))
Само изпитата горчивина дава просветление, затова че "Наздраве!"
Обичам стиховете ти!
А и някои наща са по сладки горчиви