Поема за колелото

Колелото ми е приятел.
Не, близнак, отражение,
В огледало на друга вселена.
Все прискръцва, криви.
Проплаква колелото,
докато мен ме боли.

Нагоре се влачи
Фарът премигва едва
Като пропадне надолу просветва.
С вятърът все е насреща.
Дъжда го покрива с ръжда.
Не е възможно да се кара така.

Май ново ми трябва,
с девет скорости, специално
резервна гума, и музикално,
Да изкачва лесно наклони,
да спира навреме,
само да знае по кой път да поеме.

Но се почудих: ако си взема
Някой нов велосипед
Ще се запази ли тоя светоглед?
После видях разрешение.
Колето оставям,
не го подменям и оправям.

Себе си ще подновя.
Износените мисли ще захвърля
Ще пробвам други да нахвърля,
Него да спася, колелото ми
черно, сребристо, блестящо,
с мене към нова посока хвърчащо.

Коментари

veselin преди 19 years 3 months

Имам чувството, че в Холандия, а и в Германия (но в Холандия - особено много), хората имат някаква особена сантименталност към старите си велосипеди. :)
Трудно е понякога да се разделиш с нещо, с което много си свикнал :)

alisbalis преди 19 years 3 months

Точно така е :)) Ама и няма смисъл да си купуваш нов, защото много се крадат.
А на мен ми е най-трудно да се разделя със старите си мисли.

efina преди 19 years 3 months

"Но се почудих: ако си взема
Някой нов велосипед
Ще се запази ли тоя светоглед?
После видях разрешение.
Колето оставям,
не го подменям и оправям."

Поздрави!И не е лошо понякога съжителството между старите и новите мисли.
И маше някога една приказка за старите хора...Хахаха, май се отплеснах.