Подбрани стихове - Skyman, Eowyn, Edinotwas, Teri

Eowyn

49.Eowyn - "САМОДИВА" - http://bglog.net/Poetry/10696

Аз слънце в себе си нося

и сутрин света огрявам.

Весела и дългокоса

сега живот дарявам.

Аз луната в себе си нося,

на небето черно властелин,

сребърна и тъмнокоса

сънища сбъдвам един по един.

Аз звездите в себе си нося,

разпръсквам ги в небето вечер,

смеховете твои омагьосвам,

сега на мене си обречен.

Аз магията в себе си нося,

да танцувам нощем в гората.

Самодива- огнена и боса,

играя хоро сред цветята.

Аз твоя лик в себе си нося,

ти владееш моето сърце.

Ела да танцуваме боси,

нежно да се държим за ръце.

Татуировка

На Ицо


Ще счупя бутилката.
Виното ще се разлее по стената.
Кърваво червено петно.
Върху аптекарско бялата стена.


Ще събера парченцата от пода.
Ще избера най-острото.
После ще докосна кожата си с него.
И ще я прорежа.

Червена кръв по бяла кожа.
Татуирах твоето име.
Ще останеш белег завинаги.
 

Вяра

От Eowyn на 03 Август 2006, 18:32

Три пъти от себе си отрекох се.
Разпънах на кръст душата си
и я увенчах с корона от тръни.
И после за кой ли път възкръснах,
отново неповярвала в себе си.

Паднал ангел (2) – Eowyn

Очите ми-
слепи,
плачат
с кървави сълзи.

Ръцете ми-
оковани,
не искат
да се молят.

Устните ми-
изсъхнали,
не просят
Твоята милост.

Коленете ми-
разранени,
кървят
от молитви.

Пред мен-
чифт крила,
откъснати
от крехките ми рамене

Edinotwas

Любов – Edinotwas

Любовта я няма,
казваш ти.
Но аз я виждам в твоите очи.

А може би са,
отблясъци  от моите очи.

Звезда – Edinotwas

Звездите са красиви,
звездите за слънца.
Но могат ли звездите,
да сгреят нашите  сърца?

В среднощен час,
      Аз гледам теб,
     Ти гледаш мен.
                ....Звезда.

няма няма

Няма любов,
няма няма омраза.
...
Това са само думи!
Впрочем.
Няма няма.

Teri

54.Teri - "ОТНОВО СЪМ НА ШЕСТ И ПОЛОВИНА" - http://bglog.net/Poetry/7740

Стоя на прага и нямам сили да прекрача,

Разумът ми се бори със сърцето,

Нашепва той напътствени слова,

Разколебава, предупреждава, о как мъдро той говори!

А сърцето ми се мята като рибка без вода,

Не ще да слуша, желае свобода.

Иска да полети като Икар към висините,

Да види, да почувства то небесния простор,

Да чуе птичките, да пее с тях и безгрижно да се рее,

И отново да се потопи във извора на любовта.

И ето го, стои горкото, свива се, потрепва

И то мечтае, и то желае да опита,

Да бъде смело, отново да рискува,

И пак да бъде то хлапе на шест и половина.

О разум, моля те поспри, млъкни за миг!

Остави сърцето своя път да избере,

Остави го, пък дори и да сгреши,

Това е пътя, който то само си е поело.

Изборът е негов, ти получи своя шанс!

Недей го спира, крилата му не счупвай,

Остави го да лети и да мечтае,

Дай му шанс да стане пак на шест и половина,

Да яхне пръчка, да посади компот,

Със прашката да се цели по капачки,

Да вярва пак в безгрижния живот.

Не се продава!

Не са парите всичко,
Нищо те дори не са
С пари любов не се купува,
Нито здраве, щастие, късмет...

Красивите неща – те нямат стойност,
Те са вечни, лични, съкровени
Те не се продават, не искайте цена за тях!
Те не се продават, а само в дар се дават.

Дар безценен, дар неповторим,
Любов и страст, радост и живот,
Те са даром, в магазините ги няма
затуй нека усмивките си пак дарим!