Поезия 01.05.2007 veselin 784 прочитания

Подбрани Стихове - Дона

pestizid - "ЗИМНА НОЩ" - http://bglog.net/Poetry/10117<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

 

Снежинките под лампите танцуват. Светят

без страх от северните ветрове.

Изсипало е сребърен порой небето -

поглъщам го с очите на дете.

 

От сняг изкуствени изглеждат светлините,

но толкова е приказно във бяло.

Изсипали са сребърен порой звездите

и под снега е времето заспало.

 

pestizid - "ЧУДЕСАТА" - http://bglog.net/Poetry/10212

 

Не ги очаквах и не вярвах в тях,

а те се случваха кристални, чисти...

Напук на саркастичния ми смях

по пътя ми проблясваха мъниста.

 

За мен изгря най-ярката звезда

и ми показа вярната посока.

По Коледа се случват чудеса

и нищо, че звездите са високо!

 

pestizid - "КОГАТО СИ ПИЯ КАФЕТО" - http://bglog.net/Poetry/10444

 

Когато те гледам в очите

и бавно си пия кафето,

тогава умът ми не скита

из някоя друга планета.

 

Отново нещата открити

за себе си пак преоткривам.

Докосвам коляното скрито

под масата. И съм щастлива.

 

pestizid - "* * *" - стих по картина - http://bglog.net/Poetry/11110

 

Бях забравила, колко е синьо небето,

как те мами просторът да тръгнеш на път.

Без да спираш. Да стигнеш дотам, докъдето

се прегръщат и сливат в едно дух и плът.

 

Бях забравила... Ала твоят подарък

ми помогна отново да полетя.

Бях забравила... Но най-неочаквано

аз получих крилете на любовта.

 

***

И тази сутрин ризата ти не е закопчана.
И тази сутрин те поглеждам замечтано
в очите, приютили лятото небрежно,
в ръцете ти, умеещи да ме докосват нежно.

 

ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Когато термосът е пълен с водка
и сродната душа седи отляво,
не ти е нужно самодивско огледало
или пък историческа находка.

И между две наздравици, нехайно
попита ме дали харесах някой.
Но аз бях впечатлена от жена ти -
очите й са пълни с всеотдайност.

 

***

Земята размени полярността си
и зазвънтя над тропиците дъжд сапфирен.
И затрептяха в целия си блясък
изгубените ми ориентири.

И скритите от векове познания
на древните разчетох безпогрешно.
И проясни се моето съзнание.
Защото осъзнах, че съм те срещнала.

Споделено

От теб се уча да съм хладнокръвна,
да се усмихвам, въпреки че ме е яд,
преди да викна, да помисля първо,
на огъня да отговарям с хлад.

Защото не е лесно да сме други,
когато обкръжават ни лъжи.
От многото задачи и услуги
едвам успяваме да сме сами.

 

Твоето име

От щастие е обградено името ти,
но в спомените ми потракваш
по улици, белязани от студ и самота.
Развяваш кожената си тужурка
в забравени тунели на метрото,
а мислите си - в следващия век.

След толкова години срещнах някого,
чието име се усмихва в превода.

Нестинарски танц

Докосвай ме със устни - въглени
и ще танцувам като нестинарка,
ще се усмихвам адски пъклено,
а кожата ми ще е жарка. Жарка...

много жарка е и твоята целувка,
но раните по кожата зарастват
от нея. И няма нужда от преструвки -
за теб танцувам. А жаравата проблясва...

 

***

 

Рисуваш с думите така красиво,
проблясват те като светулки в здрача.
Споделяш мигове неуловими
и топлиш като коледна погача.

Рисуваш с думите така красиво.
Забравям ежедневните задачи,
за миг превръщам се във самодива
и във вълшебна приказка прескачам.

 

Най-синьото море

Прегърна ме най-синьото море,
най-синьото, най-страстното, най-нежно.
Невярващо се питах: Откъде
дойде при мен това море вълшебно?

На синьото море се доверих,
прегърнах нежно сините вълни
и изненадващо за мен открих -
най-синьото море е в твоите очи.

РЕКА

Спокойната река си ти,
спокойна, пълноводна, търпелива.
Във нея се оглеждат самодиви,
а сутрин слънцето блести.

Как искам да съм малка самодива,
дъгата да е в моите коси,
да се изкъпя в твоите води,
да ме целуват пръските игриво...

Сюрреализъм

Акуло-тигри до пропукани стени,
гигантски пеперуди в океана.
Зелено слънце в кадифени равнини,
пиратски кораби с платна пияни.

Невероятно цветни като детски сън
объркани и причудливи скици.
Не ги разбираме, но не стоим отвън -
в музея бродим като хищни птици.

Искам – pestizid

 

Понеже пак си ангажиран,
довечера в съня си ще те чакам.
Не си ми безразличен! Искам
усмивката ти да разпръсва мрака,

в очите ти да виждам океана,
в ръцете ти да се събуждам,
да те желая и да съм желана,
да шепнеш, че не съм ти чужда.

 

 

 

Коментари

efina
efina преди 19 years
Уфффф!И тук беше голямо мъдрене.
Тая Дона писала, та писала...:)
pestizid
pestizid преди 19 years
Благодаря, Ани.
Дай да ги редуцираме до 5:
*** (Земята размени полярността си) - заради идеята за срещата
Нестинарски танц - заради фолклорния мотив
Река - ами щото си я обичам тази река
Зимна нощ - заради спокойствието
Сюрреализъм - по картини, а и защото идеята му е от преди 16 години. Надявам се, да не му пречи, че е публикувано в една по-ранна бета версия.

Ами все отнякъде трябва да се почне. Ще се изкажа и за другите. Независимо от подбора си. Понеже като има кой да ти държи вестника, забелязваш неща, които може да си пропуснал. )))))
pestizid
pestizid преди 18 years 11 months
Второ преподреждане:

*** (Земята размени полярността си)
Нестинарски танц
Зимна нощ

efina
efina преди 18 years 11 months
Аз си искам и "Чудесата"
"Зимна нощ"
"Земята размени..."
"Когато си пия кафето"

... ...!!!Не мога да се ограничавам в цифрата 3.

а стихът по картина?!!!