Подбрани Стихове - Дона
pestizid - "ЗИМНА НОЩ" - http://bglog.net/Poetry/10117<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>
Снежинките под лампите танцуват. Светят
без страх от северните ветрове.
Изсипало е сребърен порой небето -
поглъщам го с очите на дете.
От сняг изкуствени изглеждат светлините,
но толкова е приказно във бяло.
Изсипали са сребърен порой звездите
и под снега е времето заспало.
pestizid - "ЧУДЕСАТА" - http://bglog.net/Poetry/10212
Не ги очаквах и не вярвах в тях,
а те се случваха кристални, чисти...
Напук на саркастичния ми смях
по пътя ми проблясваха мъниста.
За мен изгря най-ярката звезда
и ми показа вярната посока.
По Коледа се случват чудеса
и нищо, че звездите са високо!
pestizid - "КОГАТО СИ ПИЯ КАФЕТО" - http://bglog.net/Poetry/10444
Когато те гледам в очите
и бавно си пия кафето,
тогава умът ми не скита
из някоя друга планета.
Отново нещата открити
за себе си пак преоткривам.
Докосвам коляното скрито
под масата. И съм щастлива.
pestizid - "* * *" - стих по картина - http://bglog.net/Poetry/11110
Бях забравила, колко е синьо небето,
как те мами просторът да тръгнеш на път.
Без да спираш. Да стигнеш дотам, докъдето
се прегръщат и сливат в едно дух и плът.
Бях забравила... Ала твоят подарък
ми помогна отново да полетя.
Бях забравила... Но най-неочаквано
аз получих крилете на любовта.
***
И тази сутрин ризата ти не е закопчана.
И тази сутрин те поглеждам замечтано
в очите, приютили лятото небрежно,
в ръцете ти, умеещи да ме докосват нежно.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ
Когато термосът е пълен с водка
и сродната душа седи отляво,
не ти е нужно самодивско огледало
или пък историческа находка.
И между две наздравици, нехайно
попита ме дали харесах някой.
Но аз бях впечатлена от жена ти -
очите й са пълни с всеотдайност.
***
Земята размени полярността си
и зазвънтя над тропиците дъжд сапфирен.
И затрептяха в целия си блясък
изгубените ми ориентири.
И скритите от векове познания
на древните разчетох безпогрешно.
И проясни се моето съзнание.
Защото осъзнах, че съм те срещнала.
Споделено
От теб се уча да съм хладнокръвна,
да се усмихвам, въпреки че ме е яд,
преди да викна, да помисля първо,
на огъня да отговарям с хлад.
Защото не е лесно да сме други,
когато обкръжават ни лъжи.
От многото задачи и услуги
едвам успяваме да сме сами.
Твоето име
От щастие е обградено името ти,
но в спомените ми потракваш
по улици, белязани от студ и самота.
Развяваш кожената си тужурка
в забравени тунели на метрото,
а мислите си - в следващия век.
След толкова години срещнах някого,
чието име се усмихва в превода.
Нестинарски танц
Докосвай ме със устни - въглени
и ще танцувам като нестинарка,
ще се усмихвам адски пъклено,
а кожата ми ще е жарка. Жарка...
много жарка е и твоята целувка,
но раните по кожата зарастват
от нея. И няма нужда от преструвки -
за теб танцувам. А жаравата проблясва...
***
Рисуваш с думите така красиво,
проблясват те като светулки в здрача.
Споделяш мигове неуловими
и топлиш като коледна погача.
Рисуваш с думите така красиво.
Забравям ежедневните задачи,
за миг превръщам се във самодива
и във вълшебна приказка прескачам.
Най-синьото море
Прегърна ме най-синьото море,
най-синьото, най-страстното, най-нежно.
Невярващо се питах: Откъде
дойде при мен това море вълшебно?
На синьото море се доверих,
прегърнах нежно сините вълни
и изненадващо за мен открих -
най-синьото море е в твоите очи.
РЕКА
Спокойната река си ти,
спокойна, пълноводна, търпелива.
Във нея се оглеждат самодиви,
а сутрин слънцето блести.
Как искам да съм малка самодива,
дъгата да е в моите коси,
да се изкъпя в твоите води,
да ме целуват пръските игриво...
Сюрреализъм
Акуло-тигри до пропукани стени,
гигантски пеперуди в океана.
Зелено слънце в кадифени равнини,
пиратски кораби с платна пияни.
Невероятно цветни като детски сън
объркани и причудливи скици.
Не ги разбираме, но не стоим отвън -
в музея бродим като хищни птици.
Искам – pestizid
Понеже пак си ангажиран,
довечера в съня си ще те чакам.
Не си ми безразличен! Искам
усмивката ти да разпръсва мрака,
в очите ти да виждам океана,
в ръцете ти да се събуждам,
да те желая и да съм желана,
да шепнеш, че не съм ти чужда.
Тая Дона писала, та писала...:)
Дай да ги редуцираме до 5:
*** (Земята размени полярността си) - заради идеята за срещата
Нестинарски танц - заради фолклорния мотив
Река - ами щото си я обичам тази река
Зимна нощ - заради спокойствието
Сюрреализъм - по картини, а и защото идеята му е от преди 16 години. Надявам се, да не му пречи, че е публикувано в една по-ранна бета версия.
Ами все отнякъде трябва да се почне. Ще се изкажа и за другите. Независимо от подбора си. Понеже като има кой да ти държи вестника, забелязваш неща, които може да си пропуснал. )))))
*** (Земята размени полярността си)
Нестинарски танц
Зимна нощ
"Зимна нощ"
"Земята размени..."
"Когато си пия кафето"
... ...!!!Не мога да се ограничавам в цифрата 3.
а стихът по картина?!!!