Подбрани Стихове - DimitarG, Imperator, Old_Firefly, Krasy

Езическа богиня

От Imperator на 10 Ноември 2006, 19:39  

Твоето нежно могъщество, твоето страшно могъщество
- защо ме докосна и просна ме ничком?
И никога няма да бъда пак същият,
дори да те няма, щом теб съм обичал.

Твоето нежно и крехко могъщество
- душата на малка богиня езическа,
с Христова заблуда - на шията кръста,
оставаш в играта си болезнено истинска.

Защо душата ми така измъчваш
и в нея съграждаш езически капища?
Защо ми се иска без край да е пътят,
дори без надежда, все теб да очаквам?

Отново до мен си - подкупващо крехка
и радост, и болка до вечност са същите.
Но все пак ми става и светло, и леко
от твоето нежно и страшно могъщество.

55.Imperator - "БРАНЕ НА СЛЪНЧОГЛЕДИ" - http://bglog.net/Poetry/9518

Приличаш на малко, намусено слънчице,

с блузката жълта, със златни коси,

но моля те само - усмихни се за мъничко,

капчица радост за миг донеси.

С дълга пола със безброй слънчогледи

немирният вятър играе щастливо.

Ти с простичка хубост си най-ненагледна

и мигове светли край теб си отиват.

Голямото Слънце облива те с поглед

- сестричката малка на тази земя,

очите ми среща от твоите молят,

жадуват зелена, добра светлина.

Животът е хубав до болка, тъй истински,

щастлив съм, че всички във тебе все гледат

и ето, че все пак ти се усмихваш,

омаян, мечтая да бера слънчогледи.

50.Oldfirefly - "ЗАСКРЕЖЕНО" - http://bglog.net/Poetry/11357

Снегът проскърцва под нечии стъпки бързи,

прозорецът е моят свят и с мокри снежни пръсти

рисувам твоето лице върху платното снежно,

извайвам твоя силует със дъх горещ,

пропуква се една висулка, дълго пада,

картината ми прекосява, рисувана със скреж.

Дали не мислиш, че забравям

прегръдката ти топла?

Забрави ти, ако можеш, телата ни, обвити в пара,

стъпките на прага, студения радиатор, покрит с мокрите ни дрехи.

За миг обръщам гръб към теб, остава снимка-

парченце от деня, запазено до следващата ни гореща среща.

Прошка

Ще ми простиш ли,
че не те потърсих,
че мълчах и чаках.

Ще ми простиш ли,
че още се надявам,
че мълча и чакам.

Ще ми простиш ли,
че няма никога да те потърся,
ще мълча и ще те чакам.

Ухание – Krasy

Ухайна пролет,чиста,нежна,

очи искрящи с топлина.

Косата,пусната небрежна,

полюшва се над твоята снага!

Далеч е времето когато,

с тебе кули ще строим,

заровени в пясъчното блато,

един за друг ще изгорим!

Вълните морски-ще ни плискат

и времето дори-ще спре,

деца от нейде ще се кискат

 това ще бъде,нашето море!

Ухание-сравнено със стихия,

ухание-родено в самота,

напиращо в мен със страшна сила,

поднасящо невинност и тъга!

Сега четеш това и ти се плаче,

сълзи текат от хубавите ти очи,

дали това ще са обаче,

 сълзи за наште бъднини?!?

Лалето – Krasy

Отидох,аз в една градина,
но някой правил бе пъртина!
Земята бяла беше цяла,
от сняг нощес,се бе заляла!

Вървях-смирено,бавно
и стъпвах някак плавно!
така и изведнъж-дочух аз нечий зов!
..Ослушах се!-бях сам!

И хвърлих взора си натам,
над пухкавия бял юрган!
Аз зърнах в равното поле,
как жално се люлееше лале!

Ветрец му вееше листата,
полюшваше се над земята
и бореше се горделиво,
да бъде милото красиво!

Но духна силно:(-и лалето,
откъсна се и литна към небето!