Подбрани Стихове - Asgen

<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?> 

40.Аsgen - "ВАЛЯТ СЛЪНЧОГЛЕДИ" - http://bglog.net/Poetry/5628

Валят слънчогледи...

И времето плаче.

Днес е онзи ден-

същият,

от който боли.

Намусени тоги

облаци влачат.

Разпънат на кръст

в тишината си ти.

Зелени усмивки

на жълти лалета

набрах си и търсих

утеха за нас.

Сред опадала шума

се крие и бяга

предчувствие бледо

за нова тъга.

Валят слънчогледи

и златно е всичко.

В косите ми времето

сладко заспа.

Не ме ли обичаш?

Не те ли обичам?

Глухарчета - чувства

валят над града.

42.Аsgen -КАФЕ ПРЕЗ СЪЛЗИ" - http://bglog.net/Poetry/6163

Кафе със сълзи -

пикантен, див вкус.

Пием го бавно

на глътки горещи.

После се сплитаме -

тяло в тяло...

Стар блус...

Нощ.

Тъга.

И вечеря на свещи.

Имаш много красиви очи.

Тази нощ искам

в тях да потъна.

Не отваряй уста -

замълчи...

Замълчи!

Можеш само

до кръв да целуваш

мойте устни,

когато ти се ще

да крещиш,

да ме каляш

и анатемосваш.

Наложи си мълчание.

В мойто тяло се впий -

всяка клетка гореща

е щастие.

Горчиво кафе

и солени сълзи...

като перли

по кожата на буен вятър.

Боже, искам до смърт да боли!

Но не ме оставяй сама в тишината!

43.Asgen - "А ПОСЛЕ...КАКВОТО ОСТАНЕ" - http://bglog.net/Poetry/5735

Търся те...

Горчат сълзи в росата

и тревите умират

от тази отрова.

Търся те...

Гласът ми

по драките диви

се закача

и да шепна дори

нямам сила.

Всяка клетка

е заредена с олово.

Да дишам силно

не смея.

Повтарям си,

че ще ми мине...

Отново...

Но тези думи

сърцето не ги разбира.

И продължава

в мен да изстива.

Кръвта му изтича

и не се съсирва.

Няма начин

да затворя тази рана.

Кръвоизливът

ще е фатален.

Търся те...

Но е някак

по навик.

Гордостта

останките ми събира.

В кошчето на вечността

ще ги остави...

Нищо от мен

ти не прибирай.

Върви си.

Не ми прощавай.

Може би и аз ще забравя.

Но сега искам

бавно да умирам.

А после...

каквото остане.

44.Asgen - "ИМАМ..НУЖДА...ОТ ТЕБ" - http://bglog.net/Poetry/5686

Имам нужда от теб...

Но това просто

няма значение.

Имам нужда

от болка,

от която дъхът ми

да спира... Почти.

Аз съм счупено огледало.

Отразявам те...

И през мен

преминаваш ти.

Не плачи...

По парчетата

стъпвай внимателно.

Не искам да те заболи!

Имам право

да взема цялата болка.

Затова ми я остави!

В черна кожа

обличам душата си.

Днес ще бъда фатална и зла.

Татуирам нощта на бедрото си,

а сърцето дамгосано няма вина.

Имам нужда от теб...

Но не искам да знаеш,

че плача.

Не подхожда на силна жена.

Черни гарвани -

мислите ми злокобно

след тебе ще грачат.

Не спирай...

Разпилей ме в нощта.

Няма прошка, молба, милостиня.

Нямам нужда от дълги писма.

Аз сама те превърнах в палача.

И ... е време...

Убий ме СЕГА.

45.Asgen - "ДУША И ТЯЛО" - http://bglog.net/Poetry/5665

Душа - енигма. Сфера от кристал,

в която нежно ветровете дишат.

Валят снежинки - тихичко, без жал.

Красиви перушинки. Думи пишат,

с които ми разказват за копнеж,

за някаква далечна одисея.

Прозорецът на чувствата ми в скреж

покрива се. Да дишам пак не смея.

От тази нежност ме боли глава

и ми се иска просто да заплача.

Не си намирам място във нощта.

Окови страстни мислите ми влачат.

От тази ласка времето кърви.

Изпивам сълзите му във кристална чаша,

а ти изпиваш моите очи -

така ме гледаш,  че от теб се плаша

и нямам сили даже да шептя,

мълча като строшено огледало.

Отдай ми свойта дяволска душа

и ти оставям грешното си тяло.

46.Asgen - "ДИША ДИВА МЕНТА" - http://bglog.net/Poetry/8277

По острия ръб

на един часа след полунощ

светлината на Луната се нарязва.

Освободени сребристи фотони

се разпиляват и блестят

в очите на нощните елфи.

Промъквам се в душата,

сластно излегната на нощта.

Днес всички нейни тайни

ще са прозрачни и мои.

Няма да и позволя

да погрознява от тъга.

Няма да я пусна,

дори неустоимо да ме моли.

Тъмно зеленото

е един мистичен цвят.

Когато стъпча дивата мента,

минавайки разсеяно

под ръка със дъжда,

уханието в ноздрите ми

ще се впие -

упойно и само нейно.

Нощем сенките са лилави

и се преливат

в своята странна красота.

През тях отвъд себе си

ще премина.

Дихание чисто и споменно

буди нещо забравено.

В кръвта ми е.

Моя тайна свобода.

Стрита между пръстите ми

до сутринта

тази ментова свежест

ще я има.

Asqen

Очите ти със мидени черупки
ще нарисувам върху пясък с цвят на мед.
Ще те обходя с бавни, тихи стъпки.
Лицето ти ще бъде бяло - лед.
Когато завали - ще плачеш с шепот
на рачета във раковинен сън.
Ще се разлееш - прилив, нежен трепет.
В съня ми ще се връщаш с кротък звън.
Рисувам те, а ти ще ме забравиш,
когато дъжд ти пратя призори.
Сега е време всичко да оставиш
и да не питаш колко ще боли.

Asqen

...когато свири вятърът
във бялата му риза призори.
Тогава само небето е
със този чист нюанс
на утринна усмивка.
Една голяма риба като облак
минава важно през лагуната от сол.
Солта е сухата субстанция,
полепнала по пясъка
от зли русалкини сълзи.
Рапаните се чупят,
раците остават пак без дом.
В една зелена локвичка
умива слънцето очи.
Сълзят от песъчинките на времето...

Asqen

Солени са душите на вълните днес
и по брега разсипват се солени.
Една самотна чайка
на един самотен бряг
е като шепот
на забравено предание,
в което е предречено,
че ще изгубиш власт
над сенките
от сънища пророчески
и ще се върнеш
в люлката
на първообраза си чист.
Моли се!
С пясък челото си
посипи.
А после всичко
ще започне отначало...
В душата ти-
зародишът на бъдещите дни...
В небето -стих-
нирваната на моите очи...

Asqen

маслинка се отронва
във мартинито
на слънчевия залез призори.
От среща с утрото се връща
нощ красива
и капят спомени
от влюбените и очи.
Косата ми е с цвят на водорасли,
целувани от сепии насън,
разсипва се
по рамото на хоризонта
и вятърът
масло от нежност втрива
в гърба на прилива,
преди да изгори...

Asqen

Да те заведа?!
Ти вече си там.
Там, където
морето целува небето
с най-нежната целувка
и то му подарява дъга.

Да те заведа?!
Огледай се-
не виждаш ли
ръцете на вятъра,
които рисуват
по кожата ти
с портокалови лъчи.

Да те заведа?!...
Най-безлюдният
и най-горещ залив
се смее
под босите ни стъпки
и тече пясъка
от счупения му часовник.

Заведен си...
Времето спря.
Остани!...

Asqen

И като недозрял
откъснат портокал
търкулва се към залез
слънцето.
В тръстиковите ми коси
ухаят белите му цветни пъпки.
Невинност, бяла тишина,
а после...френетични тръпки.
Морето помни, то е стар другар
на босите ми мисли непризнати.
Заравям в пясъка кори от гниещ плод,
за да опазя от прокоба нежността ти.

Ухание на залез ме гнети.
За да се сбъдна, ще разкъсам тишината.
Островитянка е душата ми. Мълчи.
Ще бъде късно, но ще се роди
в мираж тъгата.
А после приливът очите ми ще заслепи.

Asqen

Облечена във бананово?!
О, не , това не ми отива.
Предпочитам
яркочервения цвят на прясна кръв,
с черни рози,
дишащи върху десен от коприна
и бели момини сълзи -
нещо като капан и стръв.
Крокодилските сълзи
змийските езици на пясъците
ще оближат
и ще се пръснат
на хиляди прашинки -
водопад от светлина.
В тази пясъчна феерия
окъпан като новородено
отново ще преоткриеш
началото на всички важни неща.

Настроение

Лилави минзухари... Блед нюанс
на нещо крехко, мъничко, красиво.
Зелена свежест - сладък реверанс
на зимата, която си отива.

Как диша черна пръст с гърди от страст,
свободна пак от ледени окови...
Онази бяла лудост няма власт.
След зима пролет нежна е отново.

Събличам тясна дреха от печал
и рехав вятър кожата ми гали.
Гальовни пръсти... С поглед натежал
рисува тялото ми. Аз съм бяла кала,

в която утаени ще заспят
целувките на пролетния вятър.
Сънувах дълго слънце...Болка... Глад... -
рушаха моя свят. Какъв театър!

Сега съм силна. Щастие искри
със всеки топъл слънчев лъч в косите.
Ех, всяка пролет буди куп мечти...
Дори, когато идва без да пита.

Няма да се оправдавам – Asgen

Отблъскваш ме...
Жестокото ти Его
отново заклеймява.
Спри!... Боли.
Бон джорно, каро мио...
Прего! Прего...
Не ме изслушваш.
Смазваш ме с очи.
Ще се напия
с тази болка днес.
До смърт!
Не! Няма с тебе
да се  сЪобразявам.
И нека рови в мене
като кърт
горчивината,
със която ти прощавам.
Не ме разбираш...
Никога не си.
Душата ми ти е
затворен казус.
Отново обвиняваш.
Грешно...
Ти...
А да се оправдавам?! -
Страшно мразя.