По устните *
По устните ми е останал онзи дъх
на топло лято с късни сенокоси.
На кожа лепнеща от мараня.На дъжд
от много незададени въпроси...
И отговори, шепнати наум,
превърнали душата ми в спирала,
която се върти, върти без шум
и без следа по устните остава...
на топло лято с късни сенокоси.
На кожа лепнеща от мараня.На дъжд
от много незададени въпроси...
И отговори, шепнати наум,
превърнали душата ми в спирала,
която се върти, върти без шум
и без следа по устните остава...
Поздрави за стиха, Ани!
Приятна изненада бе :)