По устните
* * *
По устните на сивата река
два бръмбара търкаляха мъглата.
Тревата се събуди със крила
и заподскача.
Отсреща, зад смаления баир,
на пръсти се промъква тишината.
Изкъпва се в настръхналия вир
и се разтапя...
Водата има мирис на сено,
макар да е зачената на слънце.
Лъчите се превръщат във гребло
и съмва.
После съмва...
Коментари