По вятъра...

По вятъра...

По вятъра се разпиляха облаци,
по кея - пръски сол и морска пяна.
В смокиновите тъмни гъсталаци
се скри мигът - не мога да го хвана...

По залеза приплъзна бяла лодка,
платната и се свиха уморени
и с леки стъпки като черна котка
нощта дойде по пръските солени.

И пясъкът не беше вече златен,
а залезът се стапяше в очите ни...
Светът сега е толкова понятен -
мирише на луна, пътуват дните ни...