По вятъра...
По вятъра...
По вятъра се разпиляха облаци,
по кея - пръски сол и морска пяна.
В смокиновите тъмни гъсталаци
се скри мигът - не мога да го хвана...
По залеза приплъзна бяла лодка,
платната и се свиха уморени
и с леки стъпки като черна котка
нощта дойде по пръските солени.
И пясъкът не беше вече златен,
а залезът се стапяше в очите ни...
Светът сега е толкова понятен -
мирише на луна, пътуват дните ни...
По вятъра се разпиляха облаци,
по кея - пръски сол и морска пяна.
В смокиновите тъмни гъсталаци
се скри мигът - не мога да го хвана...
По залеза приплъзна бяла лодка,
платната и се свиха уморени
и с леки стъпки като черна котка
нощта дойде по пръските солени.
И пясъкът не беше вече златен,
а залезът се стапяше в очите ни...
Светът сега е толкова понятен -
мирише на луна, пътуват дните ни...
Поезия
· 05.03.2007
· pestizid
Нощта ходи по водата?
Здравей, Роси! Така се радвам да те видя, ти винаги излъчваш позитивизъм. Още повече се радвам, че ти е харесал разказът за моята лятна почивка :)
Чак майстор - уча се още, мила. И се надявам някога да се науча наистина :))