Поезия 21.07.2006 veselin 539 прочитания

Пластелин

Пластелин

В такива сутрини е лесно
да се събудя без усещания.
Да си размажа мислите
пред-есенно.
Да бъда няма кукла за отсрещните.
Тогава всичко ми е темперно -
Листата жълти,
                   улиците прашни.
Тогава те обичам някак странно.
Дори да знам, че
 сигурно
  не ти се
      вярва
                  .
                  .
                  .

Че пластелинът придобива
живи форми,
по време на безбройните
                             метаморфози.
Че да го мачкам от безсилие
със пръсти
го кара тихичко да ми се моли -
„Да спра, защото го е гъдел!
И няма смисъл -
                     всичко си е същото.”
Той никога не те е
                          виждал гола.
И за това
    не му се
         сърдя   .   .   . 


Веселин Иванов, 21.07.2006

Категории

Реклама

Коментари