Пластелин
Пластелин
В такива сутрини е лесно
да се събудя без усещания.
Да си размажа мислите
пред-есенно.
Да бъда няма кукла за отсрещните.
Тогава всичко ми е темперно -
Листата жълти,
улиците прашни.
Тогава те обичам някак странно.
Дори да знам, че
сигурно
не ти се
вярва
.
.
.
Че пластелинът придобива
живи форми,
по време на безбройните
метаморфози.
Че да го мачкам от безсилие
със пръсти
го кара тихичко да ми се моли -
„Да спра, защото го е гъдел!
И няма смисъл -
всичко си е същото.”
Той никога не те е
виждал гола.
И за това
не му се
сърдя . . .
Веселин Иванов, 21.07.2006
В такива сутрини е лесно
да се събудя без усещания.
Да си размажа мислите
пред-есенно.
Да бъда няма кукла за отсрещните.
Тогава всичко ми е темперно -
Листата жълти,
улиците прашни.
Тогава те обичам някак странно.
Дори да знам, че
сигурно
не ти се
вярва
.
.
.
Че пластелинът придобива
живи форми,
по време на безбройните
метаморфози.
Че да го мачкам от безсилие
със пръсти
го кара тихичко да ми се моли -
„Да спра, защото го е гъдел!
И няма смисъл -
всичко си е същото.”
Той никога не те е
виждал гола.
И за това
не му се
сърдя . . .
Веселин Иванов, 21.07.2006
Коментари