Писмо до общност "Поезия"
Здравейте,
Казвам се Йордан Петров и съм от екипа доброволци, организирали кампанията за болната от левкемия 3-годишна Дари от Варна.
Благодарение на Вас и още хиляди отзивчиви българи в интернет пространството, кампанията беше изключително успешна и детето вече е на лечение в Израел.
http://www.save-darina.org/content/category/1/22/35/
Цялата история на момиченцето преместихме в архив - http://www.save-darina.org/oldsite
Това даде надежда на много родители с болни дечица и те ни потърсиха за помощ и съдействие.
Решихме да продължим инициативата и да превърнем сайта на Дари в информационен благотворителен портал.
Така save-darina прерастна в „Спаси, дари на..." и в момента помага на нови три деца със спешна необходимост от подкрепа:
– Светльо от Пловдив, болен от тежка лимфоидна левкемия,
– Ивет от Добрич с туморна формация в коремната кухина и
– Данко от София, страдащ от детска церебрална парализа.
Повече за обновения ни сайт можете да научите на http://www.save-darina.org/
Пиша Ви с молба отново да се включите в нашата инициатива, като поставите банер на „Спаси, дари на..." или на отделни деца на Вашия уеб сайт.
Банерите можете да намерите в секция "Документи": http://www.save-darina.org/component/option,com_docman/task,cat_view/gid,14/Itemid,33/
Искрено се надяваме на Вашата подкрепа, за да дадем всички заедно шанс за живот и пълноценно детство и на други малки българчета.
Благодаря!
Радвам се изключително много, че са събрани средствата за Дарина. Дано лечението й мине успешно.
Новият банер на сайта вече е сложен в лявата зона на Общност "Поезия". Надявам се по този начин да можем да помогнем на още деца и инициативата да продължи да се разраства в интернет пространството, а и не само.
Макар, че...Защо има толкова болка в този свят?Чии грехове изкупва това и другите
деца с тази съдба?Какво ще разберат те от детството си?Как ще погледнат за в бъдеще
на живота?
Преди няколко месеца се роди най - малкото бебе в България - 450гр или 460...
Няма значение.Беше невороятна борбата му за живот...Вече го няма...
Може би така е по - добре?!Може би то щеше да е следващото дете с неясна съдба,
отгледано с инициативата "Спаси, дари...".Още едно дете без детство?Още едни
родители, които заспиват изтерзани, а утрото ги посреща с нова надежда за чудо...
Преди години се запознах с една жена от Варна.Дъщеричката й тогава беше на 5 - 6
годинки.Диагноза - рак.Операции, химиотерапии...Ад.Срещнах ги след няколко години, през които бяха преживяли всичко това.В детето вече нямаше нищо детско.Гледаше ме
като възрастен човек, а порастналите му очи се забиваха като пирони в сърцето ми.
Не, не казвам, че не трябва да се борят...Просто се чудя защо животът е толкова несправедлив.Защо децата трябва да преминават през това?!