Страхотен избор, Поли! Много е хубаво и точно това стихотворение! Като си помисли човек колко често поставяме много хора под един знаменател заради някаква си наша "представителна извадка"...

Скоро ще ти върна топката

Е, Куини, мнохо хубаво "стих-ворение"... По повод шесто, седмо, десето чувство и кой на кого "чете мислите тук" ти пък сега ме разби!

От вчера сме на вълна "Червената шапчица", защото с децата гледахме на кино "Hoodwinked", анимация на тема "няколко версии за случката със Шапчицата от гледна точка на различните участници в нея, и кой как я обяснява през своята призма..." (няма да издавам повече, може някой да иска да го гледа като го пуснат в БГ..:))

Та както припявах на дъщеричка песничка за "...една Червена Шапчица.." и бааам.... Явно си ходим из душите тук!

Таничка, Таничка,.... мислех да си лягам, че стана никое време, но.... ти подхвана темата за различната гледна точка и ми напомни за един мой учителски гаф, който ще разкажа сега, пък ще се наспя някой друг път :))

И така денят е 15-ти септември и посрещам първокласници. Моментът е много тържествен, цялата общественост е вперила погледи в най-малките ученици. Отправят се поздравления, лискат се менчета... знаете какво е... да не изпадам в подробности.

Първокласниците с трепет прекрачват училищния праг и учителките ги въвеждат в класните стаи. Отзад застават родители, баби, дядовци, лели, чичовци и т.н., някои от тях снимат с камери... И започва първият учебен час, който по традиция е по-скоро една възможност възрастните да видят своите деца в ролята на бъдещи ученици.

Аз съм подготвила приказката за Червената шапчица, като идеята е децата да я разкажат. Да, но една част малките са си глътнали езиците и понякога се налага аз да се намеся, за да припомня момента, до който сме стигнали и да ги провокирам да продължат. И понеже приказката съм я разказвала много пъти, имам желание поне мъничко да разнообразя формата.

И такаа.... стигнали сме до мястото, в което вълкът глътва Червената шапчица, децата мълчат... а аз казвам, че той след това е облякъл дрехите й, което означава, че преди да я изяде, я е съблякъл... само дето не казах "гола", но то се подразбираше.

Ами какво да ви кажа... така е, когато думите изпреварват мисълта :(

Малееееее, то направо стана да се изнасяме от "Поезия" и да влизаме в общност "Интимно", или както там ще я кръщават.... Голи червени шапчици, лоши ядящи ги вълци,... Става "мвъсно"....

Лека нощ, Куини! А при нас е напечен от слънцето следобед, няма още 4 ч......

Много тъжен стих. Не го бях чел досега и направо ме жегна.

И аз обещавам да върна топката с нещо, което да ви изненада и да ви хареса. :)

Леле, какво съм написала снощи в полусънно състояние!!! Тц, тц, тц... :( И това разбира се е и поредният ми гаф?

Как можах да съблека Червената шапчица??? Естествено, че коментарът ми в онзи злополучен първи учебен ден се отнасяше за бабата...

Като извинение, което може и да не приемете, ще припомня, че избраният от мен ник, който бих желала да се превежда като Кралица на гафа, много точно отговаря на същността ми :(((((