Пепелта не топли

Денят ми е със привкус на отрова.
Поглъщам го на малки дози сам.
Изгарям като Жана д'Арк във огън
и зная, че местото ми е там.

Слънцето подпалва небосвода
и мислите ми сгърчени пращят
а някак безхаберен е народът
събран да гледа кости как горят.

Крещенето ми, вятърът разнася
и тишина се вие над града.
Наздравици със полупразни чаши
на екс поглъщат моята душа.

Изгарям аз и в пепел се превръщам,
а пепелта не топли като жар.
Зорницата и утре ще е същата,
но аз ще бъда залез изгорял.

Никой пепелта не ще събира.
Отровна прах кому е нужна днес?
Денят - благословия за умиране
е отреден от нечий интерес...