Памет

Смъртта е внезапна,

Като гръм.

Всичко става бързо –

Като насън.

Но може ли тя да се предотврати?

Не е възможно, казвам ти.

 

Не може тя да се прескочи,

Да се мине с лекота през нея.

Да живееш вечно е невъзможно,

Животът – кратък, животът – вечен…

 

Но знай, че след като умреш,

Ти не ще тънеш в забрава,

А ще се гордо възнесеш

Високо в небесата и тогава

Никой не ще те забрави.

 

Тъжно е когато животът си отива рано,

Но това е тъжен миг на загуба само.

Не плачете, не тъжете, а ги тях помнете,

Защото никога те няма да се върнат,

Никога те не ще ни зърнат…

 

И не губете вяра вий, когато

Си спомните мило и сърцато

За техните обиди тежки.

Само останете тъй за миг,

Отнесени от нечий вик,

И продължете си живота сладко,

Колкото и да е тъжно, колкото и да е кратко…