Палячо
Наесен стъпвах след палячото, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
когото оцветиха в охра.
Разпъваха го като на разпятие,
а след това ядяха голи охлюви.
Пристъпваха със тежки крачки,
с тотеми, майсторски издялани.
Небето беше жалка плячка,
житата гниеха като попарени.
И гарвани кълвяха рохка глина,
дълбаеха със човки кални буци.
Покълваха във пазвата на зимата
трохи и дървени кютуци.
Скалите ми нагарчаха на вятър –
Родопски и непредирчиво сиви.
Луната тромаво помяташе
след блудството си със делфините.
При тези ултразвуци беше трудно
да пиша стих
И затова не писах...
Такива стихове намирам доста мудни,
защото липсва полета на птиците...
И порива, и злъчното кънтене
на лунапарк и захарни памуци.
Гълчавата заглъхва до жужене
и тропот на раздрънкани каруци...
Съжалявам, че така се е получило. :(
Много е хубаво и това, и все едно описва нещо, което нарисувах миналата година, ама не можех да го обясня с думи. браво
като разбера как става, пак ще опитам :)
Ако имаш галерия в блога, качи първо снимката там и тогава я завлачи в текстовия редактор.
Трябва да стане :)
Благодаря ти! :)
стана :)
Имаше една поредица (Стихове по снимка/картина), в която отдавна никой не е писал. Ако имаш още картини и искаш да ги пуснеш и да дадеш възможност на всеки да напише стих по тях, чувствай се свободна да го сториш :)
Аз лично много ще се радвам!
Отдавна съм забелязала аватарчето ти.Вече се досещам, че е твоя картина?Бих се радвала да качваш по някоя към писанията си:))))