Пак
И прогонена от злите спомени
аз мисля за очите нецелунати
бягам по далечните пътеки на своята вина
И още дълго ще си мисля
за устните, фаталното привличане
страт
аз мисля за очите нецелунати
бягам по далечните пътеки на своята вина
И още дълго ще си мисля
за устните, фаталното привличане
страт
Реклама
Още по темата
ВИДЕНИЕ
Поезия
· 14.06.2007
· marsi71
Изпразнени залези лаятпо Млечния път.Чакатнатежал от страст и сластда падне,оттатък хоризонтанамастилено моретоближегорчивото на пясъка.Натрошен седефса дрипавите ризи на дъгата.Нащърбена лунатарежепъпната връв на небето.Облаци крият челазад избелели забрадки.Свъсени м…
Тя
Поезия
· 10.07.2006
· Serenity
Тявлезебезшумнои отнесъщносттана усмивкатаСълзиидват...Окъпанив чернасветлинадуши ..Далечните тимилидетскиочиизбледняватбавноТя те открадназа себе сиза да си тамза да си пакти.Кой всъщност е достоен за теб, мили мой ?Само ТЯ ...19.09.2005
Аз не бягам
Поезия
· 24.04.2006
· momo
Аз не бягам. Само много ме е стах. Само плача. Крия се под масата. Тиха съм. Тишината ме помоли да мълча с нея. Мракът настоя да остана будна, за да не е и той сам тази нощ, под звездите, докато вали навън. Аз не бягам. Тук съм. Ела, Тъга, да поплачем заедно! Много ме…
Да се завърна в Анхиало
Поезия
· 04.10.2024
· DesiStoyanova
Анхиало ме вика, а аз съм далече, там дето градът расте, но не старее, а с копнеж сърцето е готово вече, морската вълна за миг да го залее ... Античен, романтичен, вечен е, този бряг, до който ще да стигна, в дреха от с…
Коментари