ПОСЛЕДНО ..от Валя | Поезия

Отиде си и Валя. Познавах я като scram. От един друг сайт, който посещавам и където тя публикуваше невероятните си стихове.
Беше на 33 години, с 13-годишна дъщеря.. и безброй приятели и почитатели.
Понеже не я познавах лично, се нареждам сред почитателите.
Обичах да я чета, и когато тя самата оценяваше и коментираше мои произведения се гордеех и радвах.
Валя вече я няма.
Прекрасното й сърце, голямото й сърце, изпълнено с красиви думи и любов, я предаде и спря да бие.
Тя знаеше, че си отива и до последно не спря да пише... бягаше от болката в стиховете си и наистина успяваше да й избяга...
Последното й произведение, наречено "Последно" бе публикувано ден след погребението й от малката й дъщеря Елена. Позволявам си да го публикувам тук, защото знам, че има хора, които ще оценят невероятният талант на една жена, която си отиде рано... твърде рано...
Публикувам всичко точно, както беше сложено в сайта.

Вчера погребахме мама! Това е последният й стих и нейната последна воля! Простете!

                                  ПОСЛЕДНО

Ето времето вече настъпи

спусна се неочаквано бързо

надеждите притихват мъртви

нощта примамливо ме дърпа.

И погледа назад извърнат

пречупва спомени във фокус

затваря в страници корави

живота пропилян широко.

Предател в тялото се крие

дроби ме на кървящи късчета

любов раздърпва - злобно вие

със яростта на бясно куче.

Димя с последната цигара

невидимо - от свят отлъчена

едно петно от пепел пада -

върху сърцето ми замлъква.

Приятели не ме жалете -

спокойна вече ще заспя

и за душата ми не се молете -

във ваза не убивайте цветя.

Цигара вместо мен си запалете

и жадно вдишайте дима

и не фитил , а жар да свети -

прелейте с чаша водка след това.

31.03.20

P.S. Този стих ще бъде поместен от дъщеря ми Елена, когато аз вече съм преминала през другата врата.
(Валентина Рачева)

Поклон пред паметта ти, мила Валя.
От мен ...

Тагове

валя (1)

Категории

Поезия

Коментари

veselin преди 20 години

Съжалявам за случилото се. Никога не е хубаво, когато хората си отиват млади от този свят, а когато са ни и близки или познати е още по-тежко.

Ще се радвам, Serenity, ако публикуваш още стихове на Валя, или ако ни дадеш линк, от който да прочетем повече.

veselin преди 20 години

А сега виждам, че и първото ти включване в общността се е оказало публикация номер 100 :)))
Поздрави!
П.П. Ето и линк към стиховете на Валя

Serenity преди 20 години

Веско, благодаря ти че вместо мен си дал линк, нямаше ме доста време.
А ето едно от любимите ми стихотворения на Валя. То няма име.

В студена зимна вечер -
разкъсан блян
прониза ме.
Измръзна по прозореца -
мечтите заскрежиха се...

Дъхът ми в здрач помръкна.

А пламъка разсипа се....
димът му се разплака с
блещукащи сълзици.
И дупчица в леда -
луна-бакър -
изпрати.

В студена зимна вечер
обикнах небесата.

veselin преди 20 години

Седя до масичкта на балкона
и вдишвам тишината -
кафето е горещо
и много ароматно.

На малки глътчици го пия -
цигара си запалвам -
разсънвайки се бавно -
поглеждам планината.

Върха и точно е пред мен -
снагата скрита е зад сгради,
със снежна мантия по раменете-
кралица горда и изправена.

Дървото пък отсреща -
със още голи клони -
декор сценичен е за птиците,
що пеят многословни.

И кучето дойде при мен-
сънливо се протяга и
мързеливо примижало -
то утрото не слая.

Цигарата допушвам -
кафето ми изстива -
от планината снежна
се топлина излива.

Далече от мен стои
а ме обгърна цяла
на утрото със одеалото
от ведрост изтъкано..

Аз пък си харесах ето това! :)