ПОРТРЕТ | Поезия

Аз гледам снимката позната
едно момиче със замислени очи
поглежда ме от нея.
Какво ли мислият те очите пъстри?
Аз зная.Отговорът е един.

търсят любовта нежна като есента.

Надеждата прочитам аз в тях.
Но не тъгувай ти момиче пъстрооко
ще дойде тя желана и добра
ще ти подшушне нещо във ухото
и ти ще се засмееш от сърце,
но трябва да почакаш още мъничко поне!
07.01.1997г.

Тагове

*** **** **** (1)

Категории

Поезия

Коментари

veselin преди 19 години и 8 месеца

Много ми хареса ритъмът в стиха ти. Като от някаква детска приказка си го представих, особено завършека.

А иначе понякога го има това усещане, че някой иска нещо да ти подшушне на ухото. Стига да можеш и да се вслушаш...

ladyfrost преди 19 години и 8 месеца

Обичам... Обичам да ти чета стихчетата...

svetlina преди 19 години и 8 месеца

Караш ме да се замислям за есента, която е любимият ми сезон. Нежно е циганското лято, а есента е просто пъстра. Ти ги смесваш, защото и любовта смесва всичкото и нищото и това ми харесва. Така смесена е и любимата ми попара с чай, захар и сирене, но и тя е заровена дълбоко и далече в миналото заедно с куп снимки на забравени сезони.
Мерси за припомнянето.

lacrima преди 19 години и 8 месеца

Благодаря и на трима ви за хубавите думи,които сте ми написали.

Радвам се ,че това стихотворение е припомнило на всеки от вас за нещо хубаво.
И ще си призная нещо когато го написах много одавна наистина търсех точно тази ЛЮБОВ-НЕЖНА КАТО ЕСЕНТА.
И все още я търся.

Pupito преди 19 години и 8 месеца

Браво, Миме! Ето, че най-накрая и аз се появих .... Ако всички снимки носеха надежда може би светът щеше да е по-красив!