ПОЖАР

Горещо, горещо... калинките, Дона, точно за калинките иде реч - уцелила си десятката. Благодаря за адекватната реакция и за това, че е изпълнена на наистина високо-поетично ниво - мисля, че всеки трябва да пише и такива неща - ти за летящите пламъци, Веско за хората по улиците - поетът е поет на хората, нали така?!

Хареса ми ,много ми хареса.!

Благодаря ви за коментарите.

Сдружението на пожарникарите в България Ви благодари за поетичното съдействие и подкрепа в нашата отговорна работа :) Шегувам се , де. Много е хубаво . Но сериозно - пази се да не го прочете началникът на Пожарната дирекция, че ще си го харесат за лозунг. Преди време на една автогара бяха написали:"Човекът е човек, когато е на път"... въобще чиновниците са с доста закърнял поетичен усет.

Благодаря ти, Дани за коментара. Знаеш ли, имам роднини пожарникари, ама изобщо не съм се сетила за това. Обичам да пътувам и използвам всяка възможност да го правя. Гледките, които се сменят по пътя, ми помагат да се разделя с натрупания за известен период стрес. Хубаво е, когато тези гледки са ширнали се слънчогледови поля, но за съжаление обикновено слънчогледите са изгорели от сушата, разцъфнали дървета или просто зеленина. Скоро пак пътувах и най-много ми харесаха маковете - все едно бяха изскочили от картина на Мане. И много ми е гадно като видя запалени стърнища, а тази гледка хич не е необичайна за нас. Доста потърсих из мрежата картинка, която да отговаря на състоянието. Наистина си е гадна тази съсипия на околната среда, на буболечките, на растенията, та дори и на хумуса. Печелим малко, а губим страшно много. Та в тоя ред на мисли по-скоро еколозите биха си го харесали това писание, :))

Да се разтоварваш от стреса, гледайки природата през стъклото на автомобила , не е добра идея. Аз съм привърженик на правилото "Лучше гор могут быт только горы, на которых..." (Висоцки го пееше в някоя си песен), т.е. когато се разтоварвам, мятам раничката на рамо и катеря някоя планинска пътечка. Ти сигурно си го знаеш , де. Наистина най-хубаво е там, където няма никаква следа от човешки крак (освен собствените стъпки отзад по пътеката).