Още за надеждата...

ПОМЕН

           ...на един от най - важните хора в живота ми,
           който някога ме научи да живея.
           Днес живея и за него...

Събудих се с усещане за нещо -
отдавна минало, но в мен остави,
една надежда (казват, че е много!),
но птичка пролет никога не прави.

Една надежда...За какво?Че ще се върнеш?
Но ти не си се връщал от години!!!?
Събудих се, преди да ме прегърнеш?
Поне за нещо да се хвана...остави ми...

Тиктака в мрака стенният часовник
и ми припомня колко време мина.
Потъвам във съня, като любовник,
е той до мен - година, след година.

Запалвам свещ, изричайки молитва -
дали си в ада или пък във рая?
Една надежда, като ангел литва,
за да се върнеш във съня накрая.

Върни се и ще видиш - аз съм същата,
изваяна от тънките ти пръсти -
несъвършена, но като насъщния,
на мънички трошички се разпръсвам...

И плача.И се смея.И прегръщам.
Но се страхувам, да не те забравя...
Цъфтят трендафили и спомените връщат,
а синьото в очите ти не избледнява...



Не знам кое точно ме провокира - усещането, с което се събудих една сутрин?
Съня, който чакам всяка нощ?Цветята, които ТОЙ ми подари онзи ден,
защото му харесали за мен или сърдечния подарък, който получих днес,
от една приятелка...
Хора, животът е кратък!Обичайте се и си го показвайте, даже по
най - клиширания (според някои) начин, защото някога, може да е много късно...