Поезия 26.06.2006 Teri 683 прочитания

Отново съм на шест и половина

Стоя на прага и нямам сили да прекрача,
Разумът ми се бори със сърцето,
Нашепва той напътствени слова,
Разколебава, предупреждава, о как мъдро той говори!
А сърцето ми се мята като рибка без вода,

Не ще да слуша, желае свобода.
Иска да полети като Икар към висините,
Да види, да почувства то небесния простор,
Да чуе птичките, да пее с тях и безгрижно да се рее,
И отново да се потопи във извора на любовта.

И ето го, стои горкото, свива се, потрепва
И то мечтае, и то желае да опита,
Да бъде смело, отново да рискува,
И пак да бъде то хлапе на шест и половина.

Реклама

О разум, моля те поспри, млъкни за миг!
Остави сърцето своя път да избере,
Остави го, пък дори и да сгреши,
Това е пътя, който то само си е поело.
Изборът е негов, ти получи своя шанс!

Недей го спира, крилата му не счупвай,
Остави го да лети и да мечтае,
Дай му шанс да стане пак на шест и половина,
Да яхне пръчка, да посади компот,
Със прашката да се цели по капачки,
Да вярва пак в безгрижния живот.

26.06.2006

Вдъхновено от Кирил Маричков и песента "Моят свят"

Тагове

Категории

Реклама

Коментари

veselin
veselin преди 19 години и 10 месеца
Поздрави от мен за стиха!
Хареса ми много! :)
Teri
Teri преди 19 години и 10 месеца
Радвам се, че ти е харесало :)
aragorn
aragorn преди 19 години и 10 месеца
Тери,откъде го намираш това вдъхновение? :) Много истинско е това,поздравления!