Отново съм на шест и половина
Разумът ми се бори със сърцето,
Нашепва той напътствени слова,
Разколебава, предупреждава, о как мъдро той говори!
А сърцето ми се мята като рибка без вода,
Не ще да слуша, желае свобода.
Иска да полети като Икар към висините,
Да види, да почувства то небесния простор,
Да чуе птичките, да пее с тях и безгрижно да се рее,
И отново да се потопи във извора на любовта.
И ето го, стои горкото, свива се, потрепва
И то мечтае, и то желае да опита,
Да бъде смело, отново да рискува,
И пак да бъде то хлапе на шест и половина.
О разум, моля те поспри, млъкни за миг!
Остави сърцето своя път да избере,
Остави го, пък дори и да сгреши,
Това е пътя, който то само си е поело.
Изборът е негов, ти получи своя шанс!
Недей го спира, крилата му не счупвай,
Остави го да лети и да мечтае,
Дай му шанс да стане пак на шест и половина,
Да яхне пръчка, да посади компот,
Със прашката да се цели по капачки,
Да вярва пак в безгрижния живот.
26.06.2006
Вдъхновено от Кирил Маричков и песента "Моят свят"
Хареса ми много! :)