Отвърни ми с безпощада

Сгушен съм във теб като дете.
Чувам как ме милва тишината
отвеждаща ме в твойте светове,
ухаещи на обич, смисъл, лято...

Загърнат само с двете ти ръце.
Дъхът ти впива пръсти във косата.
Искам този миг да израсте,
да се превърне в път към необята.

Самотни острова са двете ти гърди.
По тялото ти плуват мойте устни,
а то под тях като море трепти,
желаещо безкрайно да ги чувства.

Постелята ни се превръща в храм.
Ласките в молитви за наслада.
Любов аз искам само да ти дам,
а ти ми отвърни със безпощада.