От старата ракла

Poets of the Fall - Carnival of Rust


Днес, една случка ме върна към нещо, писано много отдавна...


ПРИНЦЕСА

Любовта ме целуна, с топли устни на сън -

аз усетих дъхът й, чух смехът й от вън...

Не помръднах.Не показах със нищо това -

притаих се и молех, да не свършва ноща.

Любовта ме докосна, със вълшебни ръце -

нарисува усмивка върху мойто лице,

построи ми палат и направи от мен...

                                        Пепеляшка...

Ноща ми превърна се в ден...


Ти целуваше нежно мойто тяло и аз,

как се молех тази приказка, да разказва за нас,

но в съня се обърках от красиви неща

и не зная да вярвам ли в теб,

в любовта?