Осъзнаване

Дъждът е сух като червено вино
и милва уморените ми мисли
сякаш, че по вените разлива
надежди и мечти кристално чисти.

Небето е притихнало до сиво
и кротко ръси спомени на капки.
Усещам ги, как в тялото попиват...
Чадър не нося и не слагам шапки.

Мълча и слушам ритъма на дните,
повярвал, че си мия лошотата.
От блясъка на вяра във очите
в небето появява се дъгата.

Извита от наслада и доволна,
че моята душа я прави пъстра,
усмихна се щом чу, че я помолих
да се превърне в пътя ми към кръста.

Разпятието, знам, ще ми е леко
по шарената черга ако крача.
Животът като цяло е пътека,
а пътят ми към кръста е задача!