Основание

Морето има свое основание,

когато се отдръпва от брега -

на устните му капчица мълчание

горчи и се превръща във тъга.

Морето има само самотата си,

когато няма бряг и няма птици,

когато слуша с болка тишината си

и крие сол зад мрачните зеници...

Морето не намери оправдание

за лудото препускане по вятъра...

Навярно бе загубило желание –

отдавна лятото бе свило шатъра...

Коментари

Kopriva преди 17 years 1 month

Благодаря!

Да си призная и аз не разбирам,какво не ти харесва!Не съм специалист,аз чуствам поезията със сърцето си и това стихотворение го докосна!

IstinataPobejdava преди 17 years 1 month

Много е красиво, но звучи толкова тъжно...:-) Най-много ми хареса втория куплет ( особено " и крие сол зад мрачните зеници..." ) И също " ...на устните му капчица мълчание горчи и се превръща във тъга..." Поздрави ! :-)

IstinataPobejdava преди 17 years 1 month

Разбира се, твоето си е много по-хубаво, тъй като е отражение на твоите мисли и преживявания..., а така аз бих го завършила( по-оптимистично ) :-

В морето зрееше нестихващо желание...

брегът отново с обич да помилва...

а вятърът изпрати своето дихание

и сляха се за миг в прегръдка силна...

:-))

DianaIlieva преди 17 years 1 month

Винаги някой успява да ме изненада - и обикновено е с прекрасен оптимизъм. Не знам защо, на мен оптимистичните краища обикновено не ми се получават - просто не успявам да стигна до тях. Куплета ви е прекрасен, Истината, благодаря за него. Поздрави :)

pestizid преди 17 years 1 month

Морето не намира оправдание
за лудото препускане на вятъра...
Навярно бе загубило желание –
отдавна лятото бе свило шатъра...

На третото четене на глас мисля, че разбрах- глаголното време в третия куплет е едно от вероятните ти притеснения. Понеже в първите два говориш в сегашно време за обичайни действия и изведнъж минаваш в минало свършено. Редакцията ми е съвсем на прима виста, можеш да го помислиш в тази насока. Другото, което мисля, че те притеснява, е тривиалното на пръв поглед звучене. В смисъл експлоатираната тема за морето, неподвижния бряг и живото море, дори авантюристично, :) Но всъщност си е добре. И заглавието може да промениш. Не ми се съчетава с цялото. Или пък графично да го промениш - като цяло, без разделяне на куплети, а последните два реда отделно, като обяснение на СЪСТОЯНИЕТО.

Морето има свое основание,
когато се отдръпва от брега -
на устните му капчица мълчание
горчи и се превръща във тъга.
Морето има само самотата си,
когато няма бряг и няма птици,
когато слуша с болка тишината си
и крие сол зад мрачните зеници...
Морето не намира оправдание
за лудото препускане навятъра...

Навярно бе загубило желание –
отдавна лятото бе свило шатъра...

Между другото предлагам следната редакция на куплета на Истината:

В морето зрееше желание
брегa отново да помилва,
по вятъра да прати своето дихание
за миг да се прегърнат силно...

IstinataPobejdava преди 17 years 1 month

pestizid, чудесни са и двете ти редакции :-) ( и аз си забелязах, че брегът трябва да е с непълен член...и щях да си го редактирам...но ти ме изпревари :-))

Все пак стихът е на Sluchaina и думата си е нейна...:-) Дано не се обиди

от нашите "поправки". :-) Съвсем приятелски е...и ненатрапено...:-)

DianaIlieva преди 17 years 1 month

Много ми помогнахте, благодаря ви! А сега да видим - разбрах от какво се е получило нехаресването - знам си, че понякога изпадам в обяснителност :) Да, и шаблонът....

За съжаление, оптимизмът май пак изчезна някъде и останаха само бегли следи от него.

Окончателният вариант - засега :)

С ъ с т о я н и е

Морето има свое основание,

когато се отдръпва от брега -

на устните му капчица мълчание

горчи и се превръща във тъга.

Морето има само самотата си,

когато няма бряг и няма птици,

когато слуша с болка тишината си

и крие сол зад мрачните зеници...

В дълбокото узря едно желание -

да сложи длан на пясъчната линия,

да няма изблици на оправдание

и в тишината силно да извика...

Kopriva преди 17 years 1 month

Благородно ви завиждам(на поетите),с каква лекота променяте звученето!Но чуството остава!Случайна,как да превърнеш тъга в оптимизъм?Аз мога да го изсвиря,но с думи не мога да изразя чуства,затова и ви чета в "Поезия",избягвайки да коментирам.Възхищавам се тихо-мълком на таланта ви.

Истината-прекрасен куплет,изразяващ твоето настроение(оптимизъм)!

Пестицид много си ценна тук.Страхотно звучене на стихотворението!

Случайна-чуството е твое и си го изразила прекрасно,а за звученето си получила нужните съвети!

Аз мога само да го изсвиря на цигулка,за да чуете как на мен ми звучи!

pestizid преди 17 years 1 month

Ами хубаво ще е да си направим музикално-поетично матине, :)

IstinataPobejdava преди 17 years 1 month

Мисля, че така най-добре се е получило ( с тази твоя редакция )...:-)Хем се запазва тъгата от първите два куплета...хем има и нотки на оптимизъм...( т.е. въпреки всичко, желанието на морето е да запази своя контакт с брега...а викът е символ на желанието да се освободи от натрупаната болка.:-)

Kopriva, благодаря ти :-) ( но наистина моят куплет много не се връзва като чувство ) :-)

DianaIlieva преди 17 years 1 month

Истината, винаги трябва да има място за оптимизъм. Макар, че аз почти го заличих, все пак има осезаеми следи, мисля :) Е, радвам се , че с общи усилия подредихме тези думи и се получи нещо хубаво :) Абсолютно поддържам идеята за музикално-поетичното матине. Коприва, не си спомням друг път да си споменавала цигулката, но много ще се радвам да ни посвириш.

Kopriva преди 17 years 1 month

Освен писането в блога,имам и други хобита,Диана.Все някъде трябва да се спасим от реалността-на мен ми е уютно в музиката,картините,йога,четене на поезия.Свиря от 6 годишна,но нищо сериозно,само за релакс.Нали се сещаш-нещо като "арт-терапия"!Виж,твоите стихове,освен,че помагат на теб самата,радват и нас!