Ода за Твореца

Нейде, преди сто лета
с вятъра в косите и дъжда,
с акустичната китара
крачел той по тротоара.

И небрежно си вървял,
със осанката на крал.
тананикал си балада
под прозореца на Нада,
(и засвирил серенада).

Младата девойка
със червените страни
скришом го погледнала
с палави очи.
Па си рекла:
„Тоя хубавец,
може да е зодия телец
ама много ми допада,
и не ще се казвам Нада,
ако нищичко не сторя
или само си говоря.”

Спуснала се тя по парапета
и нагиздена, напета
във прегръдката му се отдала.
Цяла.

Била страстна нощ, омайна
обещала тя да пази тайна.
но не минал се и ден
и за случая разбрал един ерген
който до полуда
Нада бил залюбил
(и почувствал, че я е загубил).

В кръчмата напил се той
взел да скача и на бой.
И замислил със засада
да накаже гада,
който свирел серенада
под прозореца на Нада.

В кралството се разгласило,
че един пиян ерген
предизвикал е Твореца на дуел.
Битката била за Нада
нямало да има никаква пощада.

Във деня уречен
глъч огласяла площада
в битката за Нада.
И изскочил с´ злост ергена
във очите впламенена
с ножове и саби.
Онемели дядовци и баби.

А Твореца носел
само своята китара
и засвирил старата балада
С плам в очите гледал Нада
(на площада).

Битката била безумно кратка
и ергенът победил.
Ножът си в сърцето на Твореца
той забил.

Секнала и музиката,
и тълпата онемяла,
а в сълзи потънала горката Нада
(на площада).

Било тъжно, ала оттогава
вятърът в нощта напява
старата балада.
и Твореца, със осанката на крал
с песен на щурци се появява
и ни свири на китара.

Веселин Иванов, 07.03.2006г.