Объркано

Прибирам се.

Не защото ме чакаш отдавна,

и денят се присвива страхливо от студ,

а защото нощта ненаситна ме грабна

и поисках да литна след вятъра луд...

Изведнъж се уплаших, че може да падна,

че забравям за теб и за топлия дом,

а мъглата е есенна – лепкава, хладна,

и в самотния мрак ми е нужен подслон...

Извини ме,

това се получи случайно -  

че поисках за миг да избягам далече.

Есента за момент ми подейства омайно -

и забравих, че късно е...

                                   Късно е вече...