Обичам те
Обичам те
със пръстите ти тръпни!
Обичам те
със устните, с косата!
Обичам те
в трапчинките кафяви!
Обичам те
сред облака, върху земята!
Обичам те
във чашката на мака,
във капка мед, във капчица отрова!
Обичам те
със дишането, с мрака,
обичам те
под старата луна, с луната нова!
Обичам те
в дъжда, във храсталака,
с пчелите оплодяващи полето!
Обичам те
засмян, намръщен, плакал!
Обичам те
до края на сърцето!
Обичам те,
макар и чужд, без мене!
Обичам те
безсънна и в съня!
Тъй много те обичам, тъй безмерно,
дори да имаш и след мен жена!
Но пак оставам необичана и чужда
и неоткрит е островът ми див
и ветровете само имат нужда
да пренощуват върху моя бряг красив!
И само чайките с вълните ме целуват,
а аз, свидетелка на чуждата любов,
самотна, с рибите добри лудувам,
очакваща спасителния лов.
Очакваща най-после златна мрежа
и робството, което ми прилича,
тъй сладко и горчиво неизбежно
мен някой някъде да ме обича!
Но страх ви е моряци и рибари,
пирати, даже вас обзема страх,
че моят остров вулканично пари
и който стъпи върху него, става прах!
Затуй самотна да обичам трябва,
Обичам те,
обичам те така!
Обичам те
със виното и хляба,
подаден ти от детската ръка!
със пръстите ти тръпни!
Обичам те
със устните, с косата!
Обичам те
в трапчинките кафяви!
Обичам те
сред облака, върху земята!
Обичам те
във чашката на мака,
във капка мед, във капчица отрова!
Обичам те
със дишането, с мрака,
обичам те
под старата луна, с луната нова!
Обичам те
в дъжда, във храсталака,
с пчелите оплодяващи полето!
Обичам те
засмян, намръщен, плакал!
Обичам те
до края на сърцето!
Обичам те,
макар и чужд, без мене!
Обичам те
безсънна и в съня!
Тъй много те обичам, тъй безмерно,
дори да имаш и след мен жена!
Но пак оставам необичана и чужда
и неоткрит е островът ми див
и ветровете само имат нужда
да пренощуват върху моя бряг красив!
И само чайките с вълните ме целуват,
а аз, свидетелка на чуждата любов,
самотна, с рибите добри лудувам,
очакваща спасителния лов.
Очакваща най-после златна мрежа
и робството, което ми прилича,
тъй сладко и горчиво неизбежно
мен някой някъде да ме обича!
Но страх ви е моряци и рибари,
пирати, даже вас обзема страх,
че моят остров вулканично пари
и който стъпи върху него, става прах!
Затуй самотна да обичам трябва,
Обичам те,
обичам те така!
Обичам те
със виното и хляба,
подаден ти от детската ръка!
Ваня Петкова
Аз вярвам в споделената любов
На Давид Овадия
Аз вярвам в споделената любов,
чието преживяване е мълчаливо,
когато огънят й като зов
поддържа настроението игриво.
За таз любов говориш ти,
но няма в пламъците й страдание,
че с огънят й, щом пламти,
реалност става всякакво желание.
Не вярвам в мълчаливата любов,
превръщаща се в изпитание,
за което още съм готов,
отхвърляйки безумното страдание.
В единия случай тъждество
показва двете, но различно,
а вторият - превратно тържество,
гради подмолно отношение неприлично.
Валери Рибаров