Обесен

Заглавие: Ко да кажа, Веско

Цар си, брат ми. Повтарям са, ама като си е тъй...

Ее, не така, Творецо! Идеите са си твои. И най-силния момент - също
(Въжета в клоните
крещят сопрани.)
Само исках да го наподобя още повече на моето и затова си позволих да попроменя малко.

страшилище сте:)-бравос!

Малко вариации по част от темата на Твореца и по някои нови теми... :)


Обесен, люшкам се на клони гнили,
припяват покрай мен славЕйчета красиви.
До тях поклъвват ми очичките птичЕнца - врани,
и червейчета гризкат мръвките ми драни.

Палачите отдолу правят скара-бира
със бутчета на хорица току сварени.
Костенца хрускат в съпровод на лира,
играят танци по земи със кръв поени.

...

Обесен, танц любовен с вятъра танцувам.
Приспиват ме в омая славеи красиви.
В костюми, врани по очите ме целуват.
Тунели в мен дълбаят червейчета диви.

Палачите от труд запОтени пируват.
Мързи ги да ме закопаят в тия ниви.
Швейцарски мръвки хапват миризливи,
железни питиета сръбват и лудуват.

...


Обесен, танц любовен с вятъра танцувам.
Във ритъм ме нашибват дращни клони.
Приспиват ме в омая славеи красиви.
За мене никой сълзи няма да пророни.

Под мен палачите празнуват
победата си над живот пореден.
В костюми врани грачейки лудуват.
Похапват си от погледа ми леден.

...


Обесен, танц любовен с вятъра танцувам.
Погалват нежно драните ми мръвки клони.
Във сънища дълбоки ме омайва славей.
И врана черна по глава ми гордо ходи.

Вечеря пищна с мене правят си палачи.
От мръвките ми гризкат със наслада дива.
Вълчета душат червейче, което в гърлото ми лази.
Към погледа прозрачен наближава самодива.


...


Обесен, танц любовен с вятъра танцувам.
Погалват нежно драните ми мръвки клони.
Във сънища дълбоки ме омайва славей.
И врана черна по глава ми гордо ходи.

Вечеря пищна с мене правят си палачи.
Подскачат на въже по двойки, диво.
Вълчета ме целуват страстно по вратлето.
За прилепите мойта кръв е сладко пиво.


...

Обесен, танц любовен с вятъра танцувам.
Не чувствам гъдела на дращещите клони.
Потънал в сънища дълбоки аз не чувам,
на врани изгладнели радостните стони.

Вълче ме лиже нежно по вратлето.
Посърбва от кръвта ми прилеп черен.
Почина си най-сетне от смъртта сърцето.
Не търси ничии очи и погледът ми бледен.

...


Обесен, танц любовен с вятъра танцувам,
но гъдела на дращещите клони не усещам.
На врани черни песни радостни не чувам.
Кората груба вместо устни аз целувам.

Вълче ме хапе страстно по врата пречупен.
Посърбва сладко от кръвта ми прилеп черен.
Починах си най-сетне от смъртта и бледен
във здрач празнувам - вече съм безчувствен!

...


Обесен, танц любовен с вятъра танцувам,
но гъделът на остри клони не ме дразни.
На птици озверели гласове не чувам -
гърдите ми от съдържание са празни.

С кората груба вместо с устни се целувам.
Вълче ме хапе страстно по врата пречупен.
Посърбва сладко от кръвта ми прилеп жаден.
Това е любовта за мен, и аз празнувам...

...

Обесен, с вятъра във страстна хватка,
гален нежно от люлеещи се остри клони,
аз не чувам песента на врани, сладка,
нито приближаващите бързо вълчи стони.



Тош, из много неща с много заглавия, но засега работни. ;)

:) И ти бая си се вдъхновил от картините на Твореца! :)
:))))) Трябва да си направим един конкурс по пародия на нещо вече готово, защото всички май имат такива влечения ;)

какви са тези гнусотии. какво иска да каже авторът?

@sKYmAN: Авторът, ако имаш в предвид Мейкъра...Ами, това е една поетична закачка

към поезията на Веско, т.е. Веско пише стих, а Мейкъра го възпява по свой си шеговит

начин.Не съм много навътре в нещата, но ми се струва, че това е нещо като пародия

на "На есен", публикувано ден преди това от Веско.

Нямам време да навлизам в подробности, но ако решиш, ще намериш доста забавни

закачки и към други стихове.

Извинявам се към авторите, ако греша в нещо.