ОТЧАЯНО
Hoy - Gloria Estefan
в случая е посветено не на "вдъхновението"
Отидеш ли си, утрините няма да са същите...
И слънцето ще свети някак вяло...
А залезите ще са непременно кървави,
но в моите очи ще бъдат в бяло.
И ласките на вятъра ще са болезнени,
а птиците безпомощно ще онемеят -
планетата ще се взриви в железните
окови,
опитат ли отново да запеят.
Отидеш ли си, аз ще се превърна пак
в обикновена, делнична жена,
изгубвайки вълшебството - на оня праг,
когато хлопнеш пътната врата...
в случая е посветено не на "вдъхновението"
Отидеш ли си, утрините няма да са същите...
И слънцето ще свети някак вяло...
А залезите ще са непременно кървави,
но в моите очи ще бъдат в бяло.
И ласките на вятъра ще са болезнени,
а птиците безпомощно ще онемеят -
планетата ще се взриви в железните
окови,
опитат ли отново да запеят.
Отидеш ли си, аз ще се превърна пак
в обикновена, делнична жена,
изгубвайки вълшебството - на оня праг,
когато хлопнеш пътната врата...
Пожелавам ти скорошни усмивки -ако нямаше тъга,как щяхме да разберем какво е радостта
Ами, защото когато е радостен няма време да пише,
в желанието си да го изживее.
Иначе, аз не съм тъжна.
Бях, но вече започвам да свиквам с мисълта.:)
А писането - ти си пишеш достатъчно хубаво, което ми
припомня, че не съм чела нищо твое от много отдавна.:)
:)
Аз напоследък сигурно съм много радостен, защото отдавна не съм сядал да пиша... :)
А стихът ти е мелодия... :)