Поезия 25.11.2007 efina 657 прочитания

ОТЧАЯНО

Hoy - Gloria Estefan

в случая е посветено не на "вдъхновението"


Отидеш ли си, утрините няма да са същите...

И слънцето ще свети някак вяло...

А залезите ще са непременно кървави,

но в моите очи ще бъдат в бяло.

И ласките на вятъра ще са болезнени,

а птиците безпомощно ще онемеят -

планетата ще се взриви в железните

                                                       окови,

опитат ли отново да запеят.

Отидеш ли си, аз ще се превърна пак

в обикновена, делнична жена,

изгубвайки вълшебството - на оня праг,

когато хлопнеш пътната врата...

Реклама

Коментари

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 5 месеца
прекрасно е,но и тъжно,не знам защо човек пише най-хубавите си работи,когато е отчаян и тъжен.
Пожелавам ти скорошни усмивки -ако нямаше тъга,как щяхме да разберем какво е радостта
efina
efina преди 18 години и 5 месеца
Защо пише, когато е отчаян и тъжен?
Ами, защото когато е радостен няма време да пише,
в желанието си да го изживее.

Иначе, аз не съм тъжна.
Бях, но вече започвам да свиквам с мисълта.:)
svetlina
svetlina преди 18 години и 5 месеца
Ааааааааааааа - не! Не трябва да свикваш с нищо! Пожелай си нещо и сама си го изпълни! Е, методът не винаги работи, щото примерно аз много пъти съм си пожелавала да пиша като тебе...
efina
efina преди 18 години и 5 месеца
Времето ще покаже...

А писането - ти си пишеш достатъчно хубаво, което ми
припомня, че не съм чела нищо твое от много отдавна.:)
veselin
veselin преди 18 години и 5 месеца

:)

Аз напоследък сигурно съм много радостен, защото отдавна не съм сядал да пиша... :)
А стихът ти е мелодия... :)

 

 

efina
efina преди 18 години и 5 месеца
Щастливци!:)))
Katherine
Katherine преди 18 години и 5 месеца
Аз пък си мисля, че ти никога няма да бъдеш "обикновена, делнична жена". Защото вълшебствата ги създаваш ти. :)
pestizid
pestizid преди 18 години и 5 месеца
На мен ми звучи като заклинание. И е много хубаво при това. ;)
efina
efina преди 18 години и 5 месеца
Дано, Кате, дано...