Няма да ти пиша

И обещавам - няма  да ти пиша.
Да ти разказвам колко ми е трудно,
задъхано да измълчавам липси.
Докато те очаквам да се сбъднеш.
А в мен едно човече доверчиво,
със неговите смели въпросителни
(за принца, и за розите в пустинята),
по дяволите праща всяка мнителност.
И все му е едно за всички улики,
за пътя на добрите намерения.
Стъпва през просото. Между думите.
(понеже е от друго измерение).
Крачетата му радостно тактуват,
докато си танцува във душата ми.
То пее с глас. И никак не умува,
какво ли е останало за казване.
На него да те чака, му е лесно,
защото знае само да обича.
Да си припява неговата песен,
която е единствена причина
да замълча, когато ми се струва,
че аз на тебе няма ти липсвам.
И затова стоя.  И чакам чудо.
Но обещах, че няма да ти пиша.